О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 18.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 34 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. /Н./ чрез И. С. И. – експерт по приходите с юридическо образование и юридическа правоспособност срещу решение № 250/06.06.2012 г. по в.т.д. № 490/2012 г. на Пловдивски апелативен съд /П./.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] не взима становище по жалбата.
Ответникът по жалбата – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Пловдивски окръжен съд /ПОС/ е постъпила молба по чл.625 ТЗ от кредитора [фирма] за откриване производство по несъстоятелност на [фирма]. Молбата е уважена при определена начална дата на неплатежоспособност 01.01.2011 г. Първоинстанционното решение е обжалвано от Н. – кредитор, само относно определената начална дата на неплатежоспособност и е потвърдено в тази част от П.. П. е приел, че началната дата на неплатежоспособност следва да бъде 01.01.2011 г., както е приел и ПОС с оглед данните за финансовото състояние на длъжника през периода 2008 г. – 2010 г. Обсъдени са стойностите на коефициентите на обща, абсолютна, незабавна и бърза ликвидност, които са под единица към този момент, извършваните плащания макар и не на всички кредитори през същия период, както и спиране на дейността на длъжника в определен момент
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, в какъвто смисъл са указанията в т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Излага доводи за неправилно определена начална дата на неплатежоспособността в противоречие с цитирана съдебна практика на ВКС. Най-общо при анализа на тази практика, касаторът е посочил, че следва да се вземат предвид показателите за ликвидност на длъжника при определяне началната дата на неплатежоспособността. Но в случая такъв анализ е направен от ПОС и П., поради което няма основание да се приеме, че има противоречие между цитираната съдебна практика на ВКС при определяне на началната дата на неплатежоспособност и въззивното решение. В решението на П. е извършен анализ на конкретното финансово състояние на длъжника, конкретните показатели за ликвидност на същия, при конкретно извършените плащания от него към длъжниците му във времето, като са изложени конкретни съображения, въз основа на които е определена началната дата на неплатежоспособност.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
Съдът не присъжда разноски на ответните страни, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства да са сторени разноски от тях пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 250/06.06.2012 г. по в.т.д. № 490/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.