О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
София, 01.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 25.10. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 415 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Н. , чрез П. В.- експерт с юридическа правоспособност, с вх.№1791/15.03.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, срещу решение от 27.02.2012 г.по в.т.д.№1404/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, І-ви състав, с което е потвърдено решение №42/25.10.2011 г. по т.д.№11/2011 г. на Хасковския окръжен съд в частта относно определяне на началната дата на неплатежоспособността на [фирма] [населено място]-21.05.2009 г. За да потвърди направените от първоинстанционния съд изводи за определяне началната дата на неплатежоспособността към момента, когато длъжникът е спрял погасяването на задълженията си по банковия кредит, Пловдивският апелативен съд е възприел заключението на допусната от въззивния съд съдебно счетоводна експертиза по варианта съгласно Анекс №4/10.08.2006 год. за отнасяне на кредита по договора от 23.06.2004 г. като дългосрочно задължение. По този вариант на експертизата дружеството не е с влошени икономически показатели, поради което съдът е приел, че не е изпаднало в състояние на неплатежоспособност.
Касаторът Н. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-чл.235, ал.2, във вр. с чл.157 и чл.197, ал.1 ГПК, тъй като е направил правните си изводи въз основа на заключение на вещо лице по въпроси, които не са допуснати от съда като доказателства по делото. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2, ГПК, като формулира като значим за изхода на делото процесуално-правен въпрос „за определяне на началната дата на неплатежоспособността въз основа на заключение на вещо лице по въпрос, който не е допуснат от съда като доказателство по делото”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.613а ТЗ/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по [фирма] оспорва основателността на касационната жалба, а ответникът „Р./Б/”ЕАД оспорва основанията за достъп до касация, а по същество- основателността на касационната жалба, претендира присъждане на разноски в размер на 127 268 лв.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Така формулираният правен въпрос не е обусловил изводите на съда за установяване на началната дата на неплатежоспособността. Действително на вещото лице не е поставена задача от Н. да определи икономическите показатели, характеризиращи финансовото състояние на длъжника съобразно отнасянето на кредита като дългосрочно задължение съгласно Анекс №4/10.08.2006 г., но то е длъжно да се произнесе по икономическите показатели, характеризиращи цялостното финансово състояние на длъжника. При това в правомощието на съда е да прецени кой от двата варианта на експертизата да възприеме, с оглед задължението му да се произнесе по началната дата на неплатежоспособността с оглед действителното икономическо състояние на дружеството към този момент. Още повече, че заключението на вещото лице може да бъде включено в делото и чрез допускането му по почин на съда/чл.195, ал.1 ГПК/, което служебно начало в производството по несъстоятелността е особено засилено/чл.621а, ал.1,т.2 ТЗ/.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.1 и т.2ГПК. Липсва обективна идентичност между разрешения в обжалваното решение конкретен правен въпрос и застъпените становища в приложените съдебни решения. Така прокламирания в решение №2375 от 22.07.1981 по гр.д.№1861/81 г. на ВКС, ІІ Г.О. общ принцип, че съдът по съществото не може да постанови съдебния си акт въз основа на доказателства, които не са допуснати до съответния ред, не е нарушен с решението на Пловдивския апелативен съд. В приложеното решение съдът се е произнесъл по допуснатото процесуално нарушение/чл.111,ал.1 ГПК, отм./ за постановяване на съдебния акт въз основа на показания на свидетел, който не е бил поискан и допуснат до разпит. Липсата на идентичност се отнася и до решение №53 от 17.02.2011 г. па гр.д.№1467/2009 г. на ВКС, ГК, ІІ Г.О., с което съдът се е произнесъл по доказателствената сила само на това експертното заключение, което дава отговор на поставения въпрос, свързан с предмета на спора, а не на това, посредством което е установена цената на иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.7, ал.3 във вр. с чл.9, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът Н. ще следва да бъде осъден да заплати в полза на „Р./”ЕАД сумата 300 лв. адвокатски хонорар.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.02.2012 г.по в.т.д.№1404/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, І-ви състав, с което е потвърдено решение №42/25.10.2011 г. по т.д.№11/2011 г. на Хасковския окръжен съд в частта относно определяне на началната дата на неплатежоспособността на [фирма] [населено място]-21.05.2009 г.
ОСЪЖДА Н. да заплати на „Р.”ЕАД сумата 300 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: