О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
[населено място], 24.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. №727/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба срещу решение № 101 от 15.04.2010г., постановено по в.гр.дело №88/2010г. на Л. окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на [фирма] – Плевен срещу ЗК [фирма] – София, с правно основание чл. 124 във връзка с чл.422 ГПК и във връзка с чл.226, ал.1 във връзка с чл.273, ал.2, изр.2 КЗ, както и срещу Г. Д. Т. от[населено място], Л. област с правно основание чл.45 ЗЗД за причинени имуществени вреди на МПС, собственост на дружеството ищец. Касаторът [фирма], чрез адв. В. Н. иска отмяна на въззивното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, основания за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 пр. второ и трето ГПК. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси решени в противоречие с практиката на ВКС –чл.280, ал.1, т.1 ГПК и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] в писмено становище счита, че не са налице както основната , така и допълнителните предпоставки за достъп до касация. Искане за заплащане на разноски за тази инстанция не е направено.
Ищецът – касатор в настоящото производство е предявил установителен иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗК [фирма] за заплащане на сумата от 1219.40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по застраховка “Гражданска отговорност” от ПТП на 22.08.2008г., причинени на собственото на дружеството МПС влекач с ремарке, след удар в друго транспортно средство – трактор, управлявано от втория ответник Г. Д. Т.. Спрямо него осъдителните исковете за имуществени вреди по чл.45 ЗЗД и мораторни лихви по чл.86 ЗЗД са предявени при условията на евентуалност. Щетите по влекача са отстранени от дружеството ищец по три броя фактури на обща стойност 2719.40 лв. За да уважи спрямо първия ответник установителния иск първоинстанционият съд, след като е приел, че вина за настъпилото ПТП има и шофьора на ищеца, се е позовал на съдебно-техническата експертиза, която е определила размера на щетите съобразно разработената в Наредба №24 от 8.03.2006г. методика на 1947.85 лв. Съдът не е възприел възражението на застрахователя ЗК [фирма], че ищецът е получил обезщетение за същите вреди по застраховка “Каско” от застрахователя си “Д. застраховане” с и във връзка с извършеното плащане двамата застрахователи са уредили отношенията помежду си, по съображения, че ставало въпрос за друг вид застраховка.
Въззивният съд е отхвърлил исковете спрямо двамата ответници, с мотиви, че не е доказан един от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – вината на отв. Т., управлявал трактора. Съдът е приел, че ПТП е единствено по вина на водача на влекача с ремарке, поради това, че се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, с опасен товар и при излизане от десен завой е ударил бавно движещия се пред него трактор. Счетено е, че независимо, че в нарушение на чл.22, ал.3 ЗДв.П тракторът се е движил без включени аварийни светлини, то дори да са били включени, ударът е бил неизбежен с оглед на несъобразената скорост, с която се е движил влекача с ремаркето. В такъв случай, по силата на регламента на чл.268т.1 КЗ, застрахователят не изплаща обезщетение за вредите, претърпени от виновния водач на МПС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допускането на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който са налице някои от допълнителните основания по т.т.1-3 ГПК. Правният въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият е следвало да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. З. на правния въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата за установена фактическа обстановка.
В т.1 на изложението с формулировката: въпроси решени в противоречие с практиката на ВКС – чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът не е посочил материалноправния и / или процесуалноправния въпрос обусловил решаващите изводи на съда за отхвърляне на предявените срещу страните искове. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивната инстанция или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изложението преповтаря основанията за неправилност на въззивното решение, като отново се обсъждат доказателствата по делото: съставения от органите на КАТ протокол за пътнотранспортно произшествия, обсъждано е поведението на участниците в движението и тяхната вина за ПТП, налице ли е признание на ЗК “Л. И.” в процеса за съвина на двамата водачи, дали е безспорен факта по делото за съвината на тракториста. Изложените доводи са относими към основанията за неправилност на решението, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила / чл.281, т.3, пр. второ и трето ГПК/. Те обаче са различни от основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 т.т.1-3 ГПК и могат да бъдат обсъждани само ако бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване. Двете решения на ВКС №189 от 14.07.2005г. по гр.дело № 2219/2003г. ІV г.о. и № 1985 от 17.10.2005г. по гр.дело № 1075/2005г. на ІV г.о. се отнасят до задължението на съда извърши преценка на доказателствата по делото, каквото в случая е извършена от страна на съда, доколко са обосновани изводите му обаче това въпрос по правилността на обжалвания съдебен акт, а не по допустимостта на касационното обжалване.
Не е налице допълнителната предпоставка на поставения от касатора процесуален въпрос за задължението на съда, когато отхвърли главния иск да се произнесе по предявения евентуален иск. Въззивният съд, след като е отхвърлил искът срещу застрахователя се е произнесъл по иска по чл.45 ЗЗД срещу Т., поради което не е налице противоречие с решение № №1895/ 17.10.2005г. по гр.дело №1075/2005г. на ІV гр.о.
Касаторът поддържа, че в нарушение на чл.236, ал.3 ГПК съдът е следвало да се произнесе по всички възражения, като във връзка с него поставя два допълнителни въпроса, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото: 1. задължително ли е произнасянето на въззивният съд, когато за първи път разглежда алтернативно предявения иск по изрично искане за постановяване на неприсъствено решение направено в хода на първоинстанционното дело и 2. допустимо ли е да бъде постановено неприсъствено решение само спрямо единия ответник по делото, доколкото исковете са алтернативно предявени или защитата, отговора, становището на първия ответник ползват и втория и в този случай института на неприсъственото решение не може да се приложи. Разпоредбата на чл.239 ГПК ясно посочва хипотезите при които съдът може да постанови неприсъствено решение. Преценката дали да бъде постановено неприсъствено решение е изцяло в правомощията на съда по същество – чл.239, ал.3 ГПК. В случая постановеното присъствено решение е и поради връзката между двата предявени при условията на евентуалност иска и общите за тях факти, поради което настоящият състав на ВКС, ТК приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В заключение, поради това, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, затова Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101 от 15.04.2010г. постановено по в.гр.дело №88/2010г. на Л. окръжен съд, граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: