О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
София, 18.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.10. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1131/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез юрисконсулт Ц. Н., с вх.№11500 от 26.11.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу решение №1593 от 11.10.2012 г. по гр.д.№1972/2012 г. на Софийския апелативен съд, 7 състав, с което по повод въззивни жалби и от двете страни е потвърдено решение №240 от 12.01.2012 г.по гр.д.№2620/2011 г. на Софийския градски съд, ГО, І-15 състав в осъдителната част, а е отменено в отхвърлителната част за разликата над 70 000 лв. до 100 000 лв., като по реда на чл.258 ГПК е уважен изяло предявеният от Ж. К. П. срещу касатора частичен иск с правно основание чл.226 КЗ в пълния предявен размер от 100 000 лв., представляващо застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на сина й Н. К., починал на 19.12.2008 г., в резултат на ПТП, виновно причинено от водач на товарен автомобил, застрахован при касатора по застраховка „Гражданска отговорност”. Въззивният съд е приел за недоказано възражението на ответника по чл.51, ал.2 ЗЗД, защото не е доказано обстоятелството, че товарният автомобил, в който е пътувал пострадалият, е бил оборудван с предпазен колан. Размерът на присъденото застрахователно обезщетение е определен съобразно характера и степента на конкретно претъпените от ищцата болки и страдания.
Касатъртът ЗК [фирма] не е конкретизирал обжалваната част, но с оглед направените признания за основателността на иска в размер на 53 000 лв., следва да се счита, че обжалва въззивното решение над тази сума. Твърди, че то е постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навежда доводи, че съдът не взел пред вид извършеното плащане на главнницата в размер общо на 53 000 лв. Формулира правни въпроси дали при присъждане на застрахователното обезщетение съдът е длъжен да приспадне размера на частично признатия иск, както и следва ли да бъдат кредитирани твърденията във въззивната жалба, че „част от задълженията са погасени и изразено намерение за заплащане на останалата част до пълния необжалваем размер” при подържано допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 във вр. с чл.60, ал.6 ГПК от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Поставените процесуално-правни въпроси не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили правните изводи на съда по отношение предмета на спора. Признанието на касатора ответник по част от цената на иска не прави иска безпредметен и в тази му част. Признанието на иска е само процесуалноправно действие, а не и материално правна сделка. Ищецът търси защита срещу процесуалното и извънпроцесуално поведение на ответника, а в случая той въобще не е доказал извършено от него плащане. Съдът е длъжен да съобрази и фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право/ чл. 235, ал.3 ГПК/, но значимостта им се преценява с оглед представените по делото доказателства за тях. Твърденията на касатора-ответник за извършено плащане и намеренията му за плащане не представляват такива доказателства. Не представлява такова доказателство и посочената от ищцовата страна сметка, по която да бъдат преведени сумите. Съществува процесуална равнозначност между недоказания факт и неосъществилия се факт.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като нормата на чл.237, ал.1 ГПК, свързваща признанието на иска със специфични правни последици, е ясна и не се нуждае от изправително тълкуване. Съгласно него съдът може да постанови решение, съобразно признанието на ответника, но само ако ищецът поиска това.Такива данни по делото няма, а и не се навеждат. Същото се отнася и до нормата на чл.235, ал.3 ГПК, която в случая не е приложена, поради недоказаност на сочените от ответника факти.
С оглед изхода по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответницата по касационната жалба ще следва да се присъдят направените разноски за настоящето производство в размер на 6 205.29 лв.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1593 от 11.10.2012 г. по гр.д.№1972/2012 г. на Софийския апелативен съд, 7 състав.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], да заплати на Ж. К. П. от [населено място] сумата 6 205.29 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: