1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 817
[населено място], 14.12.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№ 223/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба образувано по касационна жалба на Т. И. Т. от [населено място], чрез адв. Б. Д. – РАК за отмяна на решение №243 от 1.11.2011г., постановено по в.т.дело № 295/2011г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1344 от 4.07.2011г. на Русенския районен съд. С последното е уважен иск по чл.422 ГПК на [фирма] за вземането, за което има издадена заповед за незабавно изпълнение № 395/31.07.2009г. и изпълнителен лист по гр.д. №4664/2009г. на Русенския районен съд. Прави довод, че протоколът от 26.06.2009г. от заседанието на УС на Банката не е доказателство, че е осъществен и субективния елемент от фактическия състав за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като не е достигнал до знанието на кредитополучател – касатор. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Ответникът по касация “П. Б. /България/” АД – София излага подробни съображения в писмен отговор за отсъствие на посочените от касатора предпоставки на закона за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Не прави искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Фактите по делото са следните: Вземането на “П. Б. /България/ АД произтича от договор за прокредит спринт от 15.09.2008г., с уговорен график за погасяване на кредита от 18 000 лв. – 24 погасителни вноски, платими на 23 число на месеца, с начална дата 23.10.2008г. Към датата на вземане не решение от УС на Банката от 26.06.2009г. за обявяване предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят [фирма] не е погасил една месечна вноска към 23.06.2009г. Основанието кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем се съдържа в чл. 30 и чл.31 на Общите условия – непогасяване на падежа на която и да е от погасителните вноски. Правният интерес за предявяване на иска по чл.422 ГПК за банката – ищец произтича от подадено от касатора възражение срещу издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Искът е уважен.
Касаторът формулира въпрос по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по приложението на чл.60, ал.2 и ал.3 от ЗК, а именно: правото на банката да обяви за предсрочно изискуем кредита при неплащане на една или повече вноски, не настъпва автоматично, а след упражняване на това правомощие на банката, доведено до знанието на длъжника.
Въпросът е поставен общо без да е съобразен с установените по делото факти и конкретни изводи на съда за изискуемост на целия кредит, поради което не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС – задължението на жалбоподателя да посочи материалноправния и/или процесуалноправен въпрос обусловил решаващите изводи на съда за изхода на делото. В случая съдът е приел, че волеизявлението на банката, за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, е стигнало до знанието на задълженото лице чрез връчването му на заповедта за незабавно изпълнение чрез съдебния изпълнител. Не е налице и допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Решението на въззивния съд не е в противоречие с решение № 58 по т.дело № 584/2008г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че уговорената с договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта на неплащане на анюитетни вноски с настъпил падеж, а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем , което може да стане и с молбата за издаване на изпълнителен лист за цялата сума, т.е. в един по ранен момент от този приет от въззивния съд. С решение №92 от 16.06.2009г. по т.дело № 467/2008г. на състав на ВКС, ТК, което има задължителен за съдилищата характер, също е прието, че субективното право на банката за трансформиране на кредита като предсрочноизискуем може да бъде упражнено, чрез подаване на молба за издаване на изпълнителен лист по чл.237, ал.1, б”в” ГПК отм. Определенията по чл.288 ГПК, с които не се допуска касационно обжалване на въззивни решения, не следва да се обсъждат, с оглед на приетото в ТР №2/2011 г. на ОСГТК на ВКС, че тези актове на ВКС не формират съдебна практика по материалноправен или процесуалноправен въпрос. Тъй като с цитираните решения по чл.290 ГПК е даден отговор на противоречиво разрешавания въпрос от съдилищата дали действието на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем трябва да предхожда подаването на молбата по чл.417, т.2 ГПК, позоваването на определение № 331/28.11.2008г. по ч.т. дело № 306/2008г. на ВКС, ТК не е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване / т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
В обобщение на горното, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение на Русенския окръжен съд до касационен контрол, затова съставът на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №243 от 1.11.2011г., постановено по в.гр.д. № 295/2011г. на Русенския окръжен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: