1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
[населено място], 18.05.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №836/2011г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на Б. Г. А. от [населено място], чрез адв. К. Н. – САК срещу решение №745/9.05.2011г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д.№595/2011 г., , с което е потвърдено решение от 14.12.2010г. по гр.дело № 11055/2009г. на СГС, ГК, І г.о., в частта, с която е отхвърлен искът по чл.226, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата от 15 000 лв. до 26 000 лв. Касаторът поддържа, че при определянето на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е взел предвид всички обстоятелства, които трябва да бъдат съобразени за да бъде спазен принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Като основание за допустимост на касационното обжалване се поддържат допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация дружеството [фирма] от [населено място] не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд, след преценка на доказателствения материал по спора и съобразявайки конкретните болки и страдания, понесени от ищеца – касатор в резултат на настъпилото на 22.10.2009 г. пътно-транспортно произшествие, е приел, че сумата от 15 000 лв. е достатъчна за обезщетяване на неимуществените вреди, които търпи от телесните повреди – контузия на главата, изразяваща се в сътресение на мозъка и разтежение на шийни прешлени, интензитета и продължителността на възстановителния период, възстановяването след контузията на главата и разтежението на шийните прешлен.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос по принцип е значим за изхода на делото, но не е налице допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Решението на съда е съобразено с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС за обстоятелствата, които трябва да бъде съобразени от съда за спазване на въведения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на обезщетение. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил конкретно претърпените вреди, конкретно търпените болки и страдания от конкретно увреждане, които факти обаче не са предмет на обсъждане във фазата на допустимост на касационното производство. Доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решаването му е конкретно за всяко конкретно дело. Във фазата на селектиране на касационните жалби на преценка подлежат правните изводи на съда, а не правилността на възприетите по делото факти. Не е налице непълнота или неяснота на правната норма – чл.52 ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Доколкото има разлика в размера на обезщетенията за неимуществени вреди, причинени при ПТП, при присъждането им съдилищата се съобразяват с конкретните вреди, времето на протичане на оздравителния процес, степента на възстановяване от причинените травми, възрастта на пострадалия, осакатявания, загрозявания, моралните страдания и др. В случая липсват данни, въз основа на които да се направи извод, че въззивният съд се е отклонил от тези общи критерии, релевантни при прилагането на посочената материалноправна разпоредба.
Що се касае до представените съдебни актове, постановени по едно и също дело, същите не могат да обосноват извод за различно прилагане на чл.52 ЗЗД от съдилищата, а от там и необходимостта за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за уеднаквяване на съдебната практика, защото на първо място няма данни да са влезли в сила и на второ място се касае до различен по вид и характер увреждане – изпадане на пострадалия в будна кома.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №745/9.05.2011 г., постановено по д. №595/2011г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: