О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 11.03.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 724 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат И. А. срещу решение № 28/15.02.2010 г. на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 11021/2009 г., с което е оставено в сила отхвърлително решение на Софийски районен съд /СРС/ по предявени искове на настоящия касатор срещу [фирма].
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване твърди „неправилно тълкуване на Закона за превозите и противоречиво становище по отношение договора за превоз и товарителницата”
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва същата по отношенние допускането й, както и по същество по съображения в писмено възражение.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СРС са предявени обективно съединени искове по чл.79 ал.1 вр. чл.367 – 379 ТЗ и чл.86 ЗЗД от [фирма] срещу [фирма]. Ищецът претендира заплащане на 2270 лв. дължимо навло за извършен по заявка на ответника международен автомобилен превоз на товар и 134.31 лв. мораторна лихва за забава. Исковете са отхвърлени от СРС, чието решение е оставено в сила от СГС. СГС е приел, че за процесния превозен договор се прилагат разпоредбите на Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ и Конвенция за договор за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/. СГС е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено превозно правоотношение между страните. Прието е, че товарителницата не е условие за съществуване, нито за валидност на превозния договор, а само улеснява доказването му, но в случая в представената товарителница по делото ответникът [фирма] не е вписан като страна в превозното правоотношение, а не се доказва с други доказателства да е страна в извършения превоз с тази товарителница /чл.9 т.1 и чл.6 СМR/. Приложена е една заявка до ищеца за извършване на превоз, изхождаща от физическо лица – С. К., чиято представителна власт за ответника не е установена. С оглед на тези доказателства СГС е приел, че не е установено превозно правоотношение между страните и задължение на ответника за заплащане на превозно възнаграждение, както и лихва за забавата му.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК / т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГР и ТК на ВКС/, а навежда доводи за неправилност на въззивното решение, които са основение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не и по чл.280 ал.1 ГПК. Законът разграничава двата вида основания – по чл.280 ал.1 и по чл.281 ГПК както и последователността за произнасянето по тях. Не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Законовите разпоредби, регламентиращи превозните правоотношения са ясни и конкретни, приложението им от СГС е извършено в съответствие със съдебната практика, включително на ВКС и конкретно относно установяване на превозния договор. Не е налице неяснота, нито непълнота в приложените от СГС разпоредби, регламентиращи превозните правоотношения, нито необходимост от промяна в тълкуването им, няма и противоречиво разрешаване по тези разпоредби в съдебната практика, нито се представя такава от касатора /т.2, 3 и 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГK и ТК на ВКС/, рес. не е установено наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Следователно, не са налице условия за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС. На основание чл.78 ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба направените и поискани разноски за настоящатна инстанция в размер на 800 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 28/ 15.02.2010 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 11021/2009 г.
ОСЪЖДА [фирма] – К. Х. К.,[населено място], [жк] бл.13А вх.”А” ап.14 да заплати на [фирма],[населено място], район „К.”, квартал „Б.”, И. по черна мегталургия, ст.105 направените разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лв. /осемстотин лева/ – адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.