О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 07.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 30.01.две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 2292 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от С. И. П., с юридическа правоспособност, с вх.№ 27717/08.03.2013 г. на Софийския градски съд, срещу решение от 06.02.2013 г. по в.гр.д.№4645/2011г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав, с което е потвърдено решение от 24.01.2011г. по гр.д.№50618/2009 г. на Софийския районен съд, ГО, 29 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма],[ЕИК] иск с правно основание чл.134 ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на съищеца [фирма], в несъстоятелност,[ЕИК], [населено място] сумата 24 081.94 лв., предявен като частичен иск от общата сума за 100 000 лв., представляваща дължимо от ответното дружество възнаграждение по договор за охрана за периода от 2008г. до 30.03.2009 г.
С обжалваното въззивно решение Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че е налице само първата предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл.134 ал.1, ЗЗД, а именно качеството на ищеца на кредитор по парично вземане срещу съищеца- [фирма], произтичащо от сключения между тях на 13.05.2004 г. договор за текущо правно обслужване, упражняване на което право не зависи от чисто личната преценка на длъжника. Въззивният съд е възприел и извода на първоинстанционния съд, че не са налице и другите две предпоставки на така предявения иск- бездействие от страна на съищеца по изпълнение на задължението на ответника по договора за охрана, тъй като ответникът е погасил задължението си към съищеца [фирма]/н/, произтичащо от сключения с него на 13.05.2004 г. договор за техническа и физическа денонощна охрана на обекти и имущество на [фирма].
Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3,ГПК.Подържаните съществени нарушения на съдопроизводствените правила обосновава с неправилното разпределение на доказателствената тежест, последващата оценка на събраните доказателства и формирането на крайните изводи по приетите факти и прилагането на закона. Развива доводите, че „по делото няма никаква информация за постъпило по сметката на [фирма] плащане от страна на ответника. Липсата на данни от банковата сметка на кредитора, р.п. на признание от него води до извода за недоказано плащане на процесните суми. Подържа и че неправилно въззивният съд е приел за доказано редовното водене на счетоводството от страна на ответника само въз основа на показанията на свидетел. Формулира следните процесуално-правни въпроси: 1. „Доказването на началото на наредено плащане установява ли осъществен пълен фактически състав на изпълнението по смисъла на чл.305 ТЗ и подлежи ли на доказване самото получаване на паричната сума по сметката на кредитора, когато е налице оспорване на плащането в изразеното процесуално становище?”, 2.„Достатъчно доказателство ли е липсата на отразени в счетоводството на едно дружество непогасени вземания, за да се приеме, че плащанията в погасяване на насрещните задължения са осъществени и замества ли това изискването на чл.305 ТЗ при заявено възражение на страна в процеса, че плащане липсва? 3. „Може ли със свидетелски показания да се обоснове изводът на съда за изрядно водено счетоводство от страна на дружеството работодател на свидетеля?”. По така поставените въпроси подържаните от касатора основания за достъп до касация с оглед и на приложената съдебна практика могат да се квалифицират като такива по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Първият поставен въпрос не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР1-2009-ОСГТК, тъй като изводът на Софийския градски съд за погасяване на задължението на ответника към съищеца [фирма] не е направен единствено, поради извършено от длъжника безкасово плащане, а след цялостна преценка на множество доказателства, установяващи погасяване на задължението и чрез други изпълнителни способи. След подробното обсъждане на представените по делото доказателства- запорни съобщения на съдебни изпълнители и два РКО от м.02.2009 г., Софийският градски съд е стигнал до извода, че част от плащанията са извършени по сметка на съдебните изпълнители, които са овластени лица по силата на закона /чл.75, ал.1 ЗЗД/ да ги получат, а друга част са изплатени на каса на представител на [фирма], за което са издадени и приложените по делото два РКО. Прието е още, че друга част от плащанията, макар и безкасови, наредени и платени на [фирма], са извършени от една и съща обслужваща банка/ [фирма]/, в която имат сметки както ответникът, така и съищецът [фирма], поради което удостоверяването на банката, че е приела нареждането, представлява и доказателство, че със сумата е заверена и сметката на получателя в същата банка. Още повече, че така както е формулиран правният въпрос за значението на нареденото плащане като началото на безкасово плащане по смисъла на чл.305 ТЗ, е и недопустим, тъй като се поставя за първи път в касационното производство. Във въззивната жалба въобще липсва довод за неосъществен пълен фактически състав на безкасово плащане по смисъла на чл.305 ТЗ. С оглед ограниченията на въззивния съд от посочените в жалбата основания, очертани в чл.269 ЗЗД, неоснователни са доводите на касатора, че тези му конкретни доводи се съдържат в общите оплаквания на жалбоподателя за неосъществени плащания от ответника. По тези съображения и въззивният съд не се е произнесъл по тях. С оглед забраната за представяне на нови доказателства в касационното производство, това възражение е и преклудирано.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед приложените решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Освен че касаторът се е задоволил само с прилагането им, без да конкретизира в какво се състои противоречието на обжалваното въззивно решение с тях, липсва и обективна идентичност по спора, разрешен в тези решения, и решението на Софийския градски съд. В приложените решения е застъпено трайното и непротиворечиво становище на ВКС, че съгласно чл.305 ТЗ със заверяване на сметката на кредитора, плащането се смята осъществено. Но обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с тях, защото решаващия извод на съда е направен с оглед липсата на направени пред него възражения дали и кога е заверена сметката на кредитора, получател на плащането.
Липсва и допълнителният критерии за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Овен че не е мотивиран чрез предпоставките по т.4 на ТР 1-2009-ОСГК, то и формираната задължителна практика на ВКС по въпроса откога се смята осъществено плащането по смисъла на чл.305 ТЗ, изключва наличието на този критерии.
Не представляват общото основание за достъп до касация и останалите два въпроса. Освен че, така както са формулирани, се поставят за първи път, то и те не са обусловили правните изводи на съда. Изводите на Софийския градски съд за погасяване на задълженията на ответника към съищеца [фирма] не са направени само поради липсата на счетоводни записвания за такива задължения по партидата на ответника, а въз основа на други подробно описани по-горе доказателства. Още повече, че касаторът не е правил възражение за доказателственото значение на нередовно водене на счетоводството по смисъла на чл.55 ТЗ.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.02.2013 г. по в.гр.д.№4645/2011г. на Софийския градски съд, ГО,ІІ-Д въззивен състав, с което е потвърдено решение от 24.01.2011 г.по гр.д.№50618/2009 г. на Софийския районен съд, ГО, 29 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: