О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
София, 08.10.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 306 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Л.” ООД чрез адвокат П. Х. срещу решение № 1153/14.08.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 2764/2008 г., с което е оставено в сила решение на Б. окръжен съд /БлОС/ № 63/2006 г., уважаващо частично исковете на настоящия касатор за неизплатено възнаграждение за извършени СМР, лихва за забава върху главницата и неустойка по чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД срещу „Г. И. Г.” АД.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 предл.1-во ГПК.
Ответникът по жалбата – „Г. И. Г.” АД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред БлОС са предявени обективно съединени искове от „Л.” ООД срещу „Г. И. Г.” АД по чл.266 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за неизплатено възнаграждение за извършени СМР на обект клуб-хотел „Хелена-бийч” к.к. С. бряг и на обект комплек „А.” гр. Варна със законна лихва за забава върху главницата и неустойка. Исковете са уважени съответно за 6155.59 лв. – неизплатено възнаграждение със законна лихва, за 250.81 лв. – по чл.92 ал.1 ЗЗД, както и 484.86 лв. – лихва за минало време, при отхвърляне на исковете до пълните им предявени размери – от 6155.59 лв. до 11123.85 лв., от 250.81 лв. до 598.61 лв. и от 484.86 лв. до 2331.29 лв. Присъдени са съответните разноски. По жалба на ищеца решението на БлОС в отхвърлителната му част е оставено в сила от С..
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага най-общи доводи, свързани с неправилност на въззивното решение, твърдейки, че са налице „нарушения на материалния закон чрез процесуални нарушения”, без да конкретизира такива. Касаторът не излага и съображения за наличието на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 предл.1-во ГПК, а само бланкетно сочи тази хипотеза, което не обуславя наличието й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на С..
Ответната страна не претендира разноски, нито представя доказателства да са сторени такива пред настоящата инстанция, поради което съдът не присъжда разноски с оглед изхода на спора /чл.78 ал.3 ГПК/.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1153/ 14.08.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2764/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.