О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 31.05.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 928 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. В. К. чрез адвокат Д. А. срещу решение № 129/15.05.2012 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 218/2012 г. в потвърдителната му част.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът – [фирма] оспорва касационната жалба като неоснователна, безпочвена и недопустима по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Разградски окръжен съд /Р./ са предявени обективно, кумулативно съединени искове по чл.71 и чл.74 ТЗ от Д. В. К. срещу [фирма]. Ищецът иска установяване по съдебен ред на нарушените му членствени права на съдружник, като конкретно посочва извършените действия, съставляващи нарушения. Иска и отмяна на взети решения на ОС, проведено на 17.12.2009 г. В хода на производството по иска по чл.74 ТЗ, съдът е открил производство по чл.193 ГПК във връзка с направено от ищеца оспорване на доказателства. Р. е прекратил производството по иска по чл.74 ТЗ и е отхвърлил иска по чл.71 ТЗ. С диспозитива на същото решение, Р. е признал за недоказано направеното оспорване от Д. В. К. на истинността на посочени доказателства. ВАС е отменил решението на Р. в прекратителната му част и е върнал делото в същата част на същия съд за разглеждане на иска по чл.74 ТЗ по същество. ВАС е потвърдил решението на Р. в останалата му част. ВАС е приел, че искът по чл.71 ТЗ е неоснователен и недоказан, че по делото не е установено да е проведено ОС на дружеството на 15.12.2009 г., а за ОС, проведено на 17.12.2009 г. ищецът е бил поканен и е могъл да присъства, но липсват доказателства да е искал достъп до материали за това ОС, както и че такъв достъп му е отказан. ВАС е изложил съображения във връзка с обсъдените по делото доказателства.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира обуславящ въпрос по чл.280 ал.1 ГПК по смисъла на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, а излага общотеоретични въпроси за обсъждане на доказателства, разпределение на доказателствена тежест, оспорване на доказателства и откриване производство по оспорването им. Тези въпроси не са съобразени нито с представените доказателства по делото, нито с изложените съображения на въззивния съд или на първоинстанционния съд, към които препраща ВАС или които не приема при изрично изразени съображения, а изразяват само несъгласието на касатора с решението на ВАС в потвърдителната му част. Те дори не представляват конкретни доводи за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, нито формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Приложената съдебна практика от влезли в сила решения на ВКС и въззивни съдилища, както и ПП на ВС № 7/1965 г. и ТР на ОСГК № 1/2001 г. не установяват противоречиво разрешаване на конкретни въпроси по настоящото въззивно решение и при конкретни възражения по това дело. Различният резултат по различните казуси не обуславя наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК, нито противоречие с разрешенията в цитираната задължителна съдебна практика /ПП на ВС № 7/1965 г. и ТР на ОСГК № 1/2001 г./. За наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът не излага съображения, както изисква т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС в потвърдителната му част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани нито има доказателства да са извършени разноски от тази страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129/15.05.2012 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 218/2012 г. в потвърдителната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.