1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
[населено място], 13.02.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2145/2013г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по две касационни жалби.
Д. С. Б. от [населено място] обжалва въззивното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационната жалба е приподписана от адв. В. Н.. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обобщени два процесуални въпроса.
Касаторът [фирма] в несъстоятелност/н/, чрез адв. А. А. обжалва въззивното решение с искане да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Критериите за селектиране на касационната жалба са изложени в приложено към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] излага подробни съображения по двете касационни жалби за недопускане на решението на САС до касационен контрол. Направено е искане за присъждане на разноски, без да е представен списък на разноските и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, приема за установено следното:
Касационната жалба на Д. Б. е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
С решение № 78 от 28.11.2011г., постановено по т.д. № 69/2011г. на Пернишкия окръжен съд е отхвърлен иск по чл.694 , ал.1 ТЗ, предявен от [фирма], за признаване за установено по отношение на кредиторите несъществуването на вземане на Д. С. Б. по отношение на [фирма] в н. в размер на сумата от 24 000 лв. по запис на заповед от 11.08.2005г., с авалист [фирма], сега [фирма] в н. Правният интерес от предявяване на установителния иск за банката произтича от включване на вземането в списъка на приетите вземания с определение на окръжния съд от 11.02.2011г., постановено по т.дело № 67/2010г. В исковата молба ищецът е твърдял, че вземането по записа на заповед не съществува защото 1. менителничното поръчителство е нищожно, като извършено във вреда на дружеството – чл.40 ЗЗД, 2. вземането е погасено по давност, 3. вземането е недействително поради факта, че документът е антидатиран – подписите на Ю. Г. като управител не са положени от него в това му качество, тъй като към датата на полагането им той е бил загубил това качеството на управител.
Решението е отменено с обжалваното решение на САС от 2093/11.12.2012г., постановено по гр.дело № 1228/2012г.
Вземането на касатора произтича от запис на заповед, издаден на 11.08.2005г. с издател Ю. Г. за сумата от 25 500 лв., авалиран от дружеството в несъстоятелност, като авала е подписан от Г. и П.. За да уважи искът по чл.694 ТЗ, САС е приел, че жалбоподателят Д. С. Б. – ответник не може да черпи права срещу дружеството от авала, доколкото не е доказал при разпределение на доказателствената тежест, че подписалите записа на заповед лица – Ю. Г. и Й. П. са представлявали дружеството към датата на авалиране на записа на заповед, доколкото датата на авала не е достоверна за банката. Съдът е достигнал до извод, че управител на дружеството е Ю. Г. както от служебната справка в търговския регистър / към 4.09.2008г. за управител на дружеството са вписани Ю. Г. и Л. Г., към 20.01.2010г. такъв е и С. М., към 13.04.2011г. управители са С. М. и Г. П., а понастоящем само П./, така и от другите доказателства – доклади за дейността на търговеца, годишни данъчни декларации по ЗКПО, счетоводна документация за 2007г. и 2008г., молба за отпускане на кредит и декларации, в които като управител и представляващ дружеството фигурира името на Ю. Г.. Направен е извод, че доколкото нито записа на заповед, нито авала имат достоверна дата, в тежест на ответниците по делото е да установят положителния за тях факт – качеството на подписалите процесния авал лица, като представляващи дружеството към момента на подписване на авала върху записа на заповед. От характера на иска – отрицателен установителен – съдът е извел тежестта на доказване за ответниците да установят всички правопораждащи факти, на които основават вземането си.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Касаторът формулира процесуалноправни въпроси за правомощията на въззивния съд, уредени в чл.269 ГПК, да се произнася по доводи, посочени във въззивната жалба и за ограничението на служебното начало на въззивния съд по чл.260, т.5 и т.6 и чл.266, ал.2, т.1 и т.2 ГПК да попълване на делото с факти и доказателства. По първия въпрос касаторът поддържа, че в случая САС е обосновал своето решение с липсата на представителна власт по отношение на дружество в несъстоятелност на лицата, подписали алвала на записа на заповед, без такъв довод ищцовата страна да е навела в исковата молба, нито във въззивната жалба. По втория въпрос поддържа, че в нарушение на цитираните разпоредби САС е събирал доказателства кой е представлявал търговското дружество. Като допълнителен критерий е посочен чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС приема, че така формулираните процеуалноправни въпроса не попадат в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите за правомощията на въззивната инстанция по принцип са важни, но в конкретния случай не са обуславящи за формиране на волята на съда по предявения иск. Съдът не е излезнал извън заявените с въззивната жалба доводи. В случая въззивният съд се е произнесъл в рамките на правомощията си на съд по съществото на спора по обстоятелствата, изложени от ищеца в исковата молба и въззивната жалба – документа е антидатиран, подписите на Г., положени като управител на [фирма], не са положени в това му качеството, тъй като към датата на полагането той не е бил управител на търговеца, от което следва, че не може да се ангажира отговорността на търговското дружество като поръчител по записа на заповед. Разбирането на въззивния съд е, че записа на заповед и авала нямат достоверна дата и ремитентът трябва да докаже положителния факт качеството на подписалите авала лица, към момента на подписването му, за разпределение на доказателствената тежест между страните по предявен отрицателен установителен иск за установяване на правопораждащите факти, които установяват вземането на кредитора към дружеството в несъстоятелност. Правилността на тези изводи на въззивния съд не може да бъде предмет на проверка в производството по селектиране на касационната жалба по чл.288 ГПК. След като въпросите не обосновават правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно основание да не се допусне въззивното решение до касационно обжалване, поради което не се обсъжда съдебната практика отнасяща се до правомощията на въззивната инстанция.
В заключение по касационната на Д. С. Б. въззивнито решение не се допуска до касационно обжалване.
По касационната жалба на [фирма] в н. :
Касационната жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес за дружеството в несъстоятелност да обжалва въззивното решение. Длъжникът е страна в производството по установителните искове по чл.694 ТЗ, като страна в материалното правоотношение по предявеното от кредитора вземане. Влязлото в сила съдебно решение ще има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност / чл.694, ал.4 ТЗ/. Предпоставка за предявяване на иска е кредиторът или длъжникът да са направили възражение по чл.690, ал.1 ТЗ. Чл.694, ал.1 и ал.3 ТЗ определя страните по установителните искове, в зависимост от това дали се отрича или приема вземане на кредитор. Кредиторът има право на положителен установителен иск, когато е изключено вземането му от списъка на приетите вземания и за установяване на неприето вземане, и на отрицателен установителен иск срещу прието вземане на кредитор. Длъжникът ще има правен интерес да упражни правото на иск по чл.694, ал.1 ТЗ за установяване несъществуването на прието вземане на кредитор. Както правото на иск, така и правото на обжалване предпоставя интерес от обжалване. За всяка от страните / ищец и ответник/ той е различен и се състои от това дали решението е неизгодно за обжалващия. В случая с отричане на правото на вземане на първия ответник се намалява размера на вземанията срещу длъжника, което рефлектира върху масата на несъстоятелността и възможността търговецът да продължи търговската си дейност. Когато остане имущество на длъжника, след като са удовлетворени всички кредитори, търговецът не се заличава от регистъра /чл.735, ал.2 ТЗ/.
На ответника по касация не се присъждат разноски по чл.78, ал.3 ГПК, тъй като не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2093 от 11.12.2012г., постановено по в.гр.д. №1228/2012г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав по касационната жалба на Д. С. Б..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] в н. – [населено място].
Определението, с което се оставя без разглеждане касационната жалба на [фирма] в н. може да се обжалва в едноседмичен срок пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, считано от датата на получаване на съобщението.
Определението, с което не се допуска касационното обжалване на решението на САС, е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: