О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София,05.07. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 28.06. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №289/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Частен съдебен изпълнител М. Г. с вх.№ 3628/16.01.2012 г. на Софийския градски съд, срещу Определение №18917/20.12.2011 г. на Софийския градски съд, І Г.О., с което е оставена без уважение частната й жалба срещу Разпореждане от 07.03.2011 г. по гр.д.№58978/2010 г. на Софийския районен съд, ІІ Г.О., с което е отхвърлено заявлението й за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу [фирма]/н/, за присъждане общо на сумата 36 978.48 лв., представляваща сбор от такси за ЧСИ за следните суми: 22 077 лв., 14 240.45 лв., 566 лв., 50 лв.,15 лв. и 30 лв., както и за сумата 17 489 лв., мораторна лихва. Софийският градски съд е възприел крайните изводи на районния съд за отхвърляне на заявлението на настоящата частна жалбоподателка за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК, по съображения от чл.637, ал.6 ГПК. Приел е, че заповедното производство не попада сред изключенията, за които е допустимо образуване на нови съдебни и арбитражни производства срещу длъжника след откриване на производството по несъстоятелността.
Частният жалбоподател ЧСИ М. Г. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като произнасянето по процесното определение ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът [фирма]/н/ оспорва основанието за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 във вр. с чл.413, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Софийския градски съд не следва да се допусне до касационен контрол.
Въззивните определения, които подлежат на касационен контрол, се допускат до касационно обжалване само при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК/вж. чл.274, ал.3 ГПК/. Частната жалбоподателка въобще не е формулира правния въпрос, значим за изхода на конкретното дело, като по този начин не е изпълнила задължението си по чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК да посочи точно и мотивирано общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице и подържаното допълнително основание селектиране на касационната жалба- това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Освен, че не е мотивирано чрез предпоставките за неговото наличие, съобразно задължителните указания на т.4 от ТР1-2010-ОСГКТК, нормата на чл. 637, ал.6 ГПК е пределно ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване. Съгласно нея, след откриване на производството по несъстоятелността, е недопустимо образуване на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен в предвидентите в закона изключения. Жалбоподателката не навежда доводи за наличието на предвидените изключения.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №18917/20.12.2011 г. на Софийския градски съд, І Г.О., с което е оставена без уважение частната жалба на Частен съдебен изпълнител М. Г. срещу Разпореждане от 07.03.2011 г. по гр.д.№58978/2010 г. на Софийския районен съд, ІІ Г.О.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: