О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
София,23.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.05. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1065 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат С. П., с вх.№5345/04.06.2010 г. на Софийския апелативен съд, срещу Решение №217 от 28.04.2010 г. по т.д.№69/2010 г.на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №54 от 07.01.2010 г. по гр.д.№2018/2008 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-3 състав, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу касатора установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, като е прието за установено по отношение на касатора [фирма], [населено място], че [фирма], [населено място] е собственик на магазин- западен, със склад и сервизно помещение, находящ се на [улица], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворно място, съставляващо УПИ ІІІ в кв.399, м.”Центъра”, [населено място]. На основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт №110/28.07.2008 год., том V, рег.№6503, дело №846 от 2008 г. на нотариус И. И., СРС, рег.№384, с който М. К. е продал процесния имот на касатора. Поради уважаване на главния иск , съдът не се е произнасял по евентуалния отрицателен иск, с който се иска да бъде приeто за установено, че ответникът не е собственик на имота. Софийският апелативен съд е приел, че лицето П. И., вписан с решение №2 от 12.10.2007 год. по ф.д.№2289/1999 год. като управител на ищцовото дружество [фирма], никога не е бил избиран за такъв от едноличния собственик на капитала, поради което за него не е възникнала валидна представителна власт спрямо дружеството. Издаденият от името на дружеството на 23.10.2007 год., чрез новия управител П. И., в полза на лицето М. К., запис на заповед за сумата 1 958 300 лв., е невалиден, защото е издаден от лице без представителна власт, поради което ищцовото дружество [фирма] не се е задължило по него. Издадения въз основа на него на основание чл.242 ГПК, отм. изпълнителен лист от 04.12.2007 год. е процесуално недопустим, тъй като взискателят не притежава срещу посочения длъжник изпълняемо право, а от материалноправна гледна точка изпълнителният лист е нищожен, защото не се създава вземане срещу длъжника. След като изпълнителният лист е недопустим, то и образуваното въз основа на него изпълнително производство е недопустимо, поради което и процесуално недопустимо е постановлението за възлагане от 25.03.2008 год. по изп.д.№20077880400430 на ЧСИ М. К., с което постановление праводателят на ответника-касатор М. К., се е легитимирал като собственик на процесния имот. Възприел е изводите на Софийския градски съд, че постановлението за възлагане е нищожно, поради което липсва и транслативния му ефект по отношение на взискателя [фирма]. Процесуалната и материалноправна легитимация на ищеца са безспорни, защото не е оборено твърдението на му, че записът на заповед не отразява каузални отношения, поради което е и безпаричен и оттам нишожен.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281, г.3 ГПК. Подържа, че за периода от 12.10.2007 год./когато с решение №2/12.10.2007 г. по ф.д.№2289/99 г. на СГС е извършено вписването на нов управител П. И./, до 20.05.2009 год., /когато с влязло в сила решение от 20.05.2009 год. по гр.д.№248/2008 год. на СГС, ФО, е прието за установено, че с вписването на това обстоятелство е вписано несъществуващо обстоятелство/ по отношение на третите лица ищцовото дружество [фирма] се е представлявало от лицето Плавен И.. Издаденият от дружеството на 23.10.2007 г. запис на заповед, чрез П. И. е задължило дружеството, поради което въз основа на него закономерно е издаден изпълнителният лист. Определението за издаване на изпълнителният лист не е отменено, изпълнителният лист не е бил обезсилен, поради което и постановлението за възлагане не може да бъде нищожно. От своя страна то също не е отменено по предвидения в закона ред.
Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като поставя следните правни въпроси:”1. Разполага ли с оглед разпоредбата на чл.140, ал.4 ТЗ с представителна власт по отношение на третите лица, вписаният в Търговския регистър управител и може ли същият да извършва правни действия, с които да задължава дружеството; 2/ Какво е правното действие на заличаването на вписване на несъществуващо обстоятелство и това решение води ли до нищожност на всички действия, извършени въз основа на така извършеното вписване. 3/ каква е формалната сила на съдебните актове, издадени от надлежен състав в рамките на правораздавателната му комптентност и в предвидената от закона форма- определение за издаване изп.лист, издаден изп.лист, постановление за възлагане на имот на публична продан и може ли, без тези актове да са отменени по предвидения в ГПК ред, същите да бъдат инцидентно прогласени за нищожни в друго производство;4/Приложим ли е чл.113 ЗС, когато е придобито право на собственост върху недвижим имот, но не е придобито владението върху него; 5/ Може ли да бъде прогласена нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен, преди вписване на исковата молба по настоящето дело и без да е прогласена нищожността на титула на собственост на продавача.
Касаторът твърди, че тези въпроси са разрешени в противоречие с ТР1-2002-ОСГК, П. 1-1965 и ТР1-2004-ОСГК, както и на т.12 от ТР1-2001 за несъответствие на фактическите изводи на съда със събраните по делото доказателства
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол- общото- формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретния спор, разрешен с обжалваното решение при наличие на допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Първият формулиран от касатора правен въпрос не е обусловил правните изводи на съда. Законът в чл.140, ал.4 ТЗ разграничава действието на решението на общото събрание за избор и освобождаване на управител спрямо дружеството и спрямо третите лица. Това решение поражда действие вътре в дружеството преди вписването му, а по отношение на третите лица- от вписването му. Питането касае действието на вписването на новоизбрания управител спрямо третите лица, а съдът е приел, че липсва представителна власт на новоназначения управител спрямо дружеството.
Вторият поставен въпрос също не е обусловил правните изводи на съда. Действието на представителната власт на новоизбрания управител спрямо трети лица възниква от вписването, поради което с успешно проведения иск по чл.537, ал.2 ГПК отпада занапред представителната власт на управителя спрямо третите лица. Нищожността на записа на заповед, издаден от [фирма] чрез същия управител, обаче, е обусловена от въззивния съд с липсата на представителство на този управител спрямо дружеството. А въпрос за действието на това представителството спрямо дружеството не е поставян. Още повече, че с решение от 15.09.2008 год. по ф.д.№2289/99 на СГС по реда на чл.247 ГПК, под форма на поправка на фактическа грешка, е допуснато заличаване на вписания нов управител П. И. и е вписан стария управител Т. Ц.. Това решение е публично известно обстоятелство/арг. от чл.23, ал.4 ЗТР във вр. с чл.155 ГПК/. То има действие на отказ за вписване на новоизбрания управител. Няма данни допълнителното решение да е било обжалвано. Валидността, р.п. правилността на това решение не може да бъде обсъждана в това производство. Поправеното решение важи с поправеното съдържание, от деня когато е било постановено, т.е. от 12.10.2007 год. Следователно въпросът за действието на решението по иска с правно основание чл.537, ал.1 ГПК, не е от значение за конкретния казус. Поради това не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация-това по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за постановяване на обжалваноторешение в противоречие с ТР1-2002-ОСГК.
Останалите формулирани въпроси са от значение за изхода на делото, но спрямо тях не са налице подържаните допълнителни основания по чл.280, т.1 и т.3. ГПК. Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с П. №1-65 г., по въпросите за правната легитимация на кредитора по отменителния иск по чл.135 ЗЗД. В мотивите към него е обсъждана конкуренцията между вписванията на актовете по чл.113 във вр. с чл.112 ЗС, когато вещните права са придобити от различни лица, но от един и същи собственик в различна последователност във времето. Такова придобиване в случая няма. Неотносимо е и ТР 1-2004-ОСГК по въпросите на делбеното производство. А чрез позоваването на т.12 на ТР-1-2001-ОСГК касаторът се домогва да установи допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо основание за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, което същевременно не може да служи и за основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Чрез позоваването си на твърденията за неправилност на обжалваното решение, той смесва основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК.
Подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК не е мотивирано с необходимите предпоставки за това, посочени в т.4 на ТР1-2010 –ОСГКТК. Отговорът на общото питане за формалната задължителна сила на съдебните актове, издадени от надлежен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и в предвидената от закона форма, не може да бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Значимостта на формулирания правен въпрос се определя от приложимостта на конкретните правни норми, при това когато те са непълни, неясни или противоречиви. Налага се тяхното изправително тълкуване или преодоляване на противоречива съдебна практика, формирана по тях. Такива основания за приложение на чл.280, ал.1,т.3 ГПК не са сочени.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №217 от 28.04.2010 г. по т.д.№69/2010 г.на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №54 от 07.01.2010 г. по гр.д.№2018/2008 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-3 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: