1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
[населено място], 13.02.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1899/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], чрез адв. В. Х. и адв. С. Т. – Б. срещу решение № 81 от 16.10.2012г., постановено по в.т.д. № 241/2012г. на Бургаския апелативен съд. Касаторът поддържа оплакване за недопустимост на решението, поради обстоятелството, че е постановено при оттеглена касационна жалба на дружеството Д. 058” О.. Според касатора решението е неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и поради нарушение на материалния закон. Обжалвано е също решение № 391 от 28.11.2012г., постановено по молба на чл.250 ГПК, като в касационната жалба се поддържа оплакване за липса на мотиви на въззивното решение. Към касационната жалба е представено изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Дружеството [фирма], представлявано от адв. Р. О. в писмен отговор заявява, че признава предявените искове и поддържа касационната жалба на [фирма]. Моли да бъде съобразено направеното оттегляне на въззивната жалба от управителя на дружеството Т. А. с молба от 15.10.2012г.
[фирма] чрез адв. Г. Н. в писмени отговори заявява подробно становище за отсъствие на предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК на двете обжалвани въззивни решения. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационните жалби са подадени от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд и отговарят по съдържание на чл.284 ГПК.
Ищецът [фирма] е предявил срещу [фирма] и [фирма] искове да бъдат обявени за нищожни договор от 9.09.2008г. между [фирма] и [фирма] и договор от 6.10.2010г., с който е поправен първия договор, за прехвърляне на търговско предприятие от [фирма] на [фирма], алтернативно двата договора да бъдат обявени за относително недействителни спрямо ищеца [фирма]. Ищецът е можоритарен съдружник в [фирма] чрез апорт на 40 бр. недвижими имоти, машини, оборудване и др.имущество. Като основание за обявяване нищожността на договорите, респ. тяхната относителна недействителност ищецът е посочил три алтернативни основания: при извършване на прехвърлянето на търговското предприятие на 9.09.2008г. управителят Д. А. У. е договарял сам със себе си, тъй като е представлявал едновременно купувача и продавача при забраната на чл.38 ЗЗД; продажбата е извършена без валидно взето решение от съдружниците; сделката е явно неизгодна и сключена във вреда за дружеството продавач.
Бургаският окръжен съд е прогласил нищожността на договора за продажба от 9.9.2008г. и договора за поправка поради липса на съгласие, изразяващо се в липса на решение на ОС на съдружниците на [фирма] за прехвърляне на търговското предприятие.
Бургаският апелативен съд е приел, че е сезиран с две въззивни жалби от [фирма] и [фирма].
Апелативния съд е отменил решението и е отхвърлил предявените при условията на алтернативност обективно съединени искове. С решение №391 от 28.11.2012г. апелативната инстанция е оставила без уважение молбата на [фирма] за допълване на решението, по съображения, че се е произнесла по всички предявени искове.
БАС е приел, че У. е бил упълномощен с решение на СД на [фирма] да представлява акционерното дружество в общото събрание на [фирма] и да подпише дружествения договор, т.е. налице е изрично учредена представителна власт в полза на У. за представителство в ОС на О.. С това решение представителната власт на У. не е ограничена във времето със срок, няма ограничение в заседанията, на които трябва да представлява АД, нито досежно въпросите, които ще бъдат разглеждани от ОС на съдружниците и затова е без правно значение обстоятелството дали е бил или не законен представител на акционерното дружество към момента на встъпването му като съдружник в Д. 058” О..
БАС е счел, че при наличие на изрично упълномощаване на Д. У. взетото решение не е липсващо, не е неподписано и не е атакувано по реда на чл.71 или чл.74 ТЗ, поради което е обвързващо съдружниците. Прехвърлянето на търговското предприятие е било обвързано с комплект от последователни сделки за прехвърляне на отделни имуществени права от търговското предприятие на трети лица, с което на практика е потвърдено прехвърлянето на търговското предприятие от съдружника – акционер, по смисъла на чл.301 ТЗ. Освен това съдът е приел, че разпореждането с активи на дружеството с ограничена отговорност касае само вътрешните отношения между съдружниците.
По третия иск, въззивната инстанция е счела за не е доказано твърдението за неизгодност на сделката, тъй като цената е съобразена с извършената преди това оценка по реда на чл.72 ТЗ при апортирането, като е отчетена предварителната продажба на част от имотите и конюнкурата на пазара. А съществува и забрана по чл. 297 ТЗ.
По касационната жалба срещу решение №81 от 16.10.2012г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която е разгледана въззивната жалба на [фирма].
Наличие на данни за недопустимост на въззивното решение настоящия състав на ВКС не констатира. Действително решението на съда е постановено на 16.10.2012г., а въззивна жалба на дружеството Д. 058” О. е оттеглена на 15.10.2012г. Въззивната жалба е подадена от дружеството чрез процесуалния представител адв. Г. Н.. Оттеглянето на жалбата е направено от управител Т. П. А., вписан като управител на дружеството с решение от 17.10.2012г. Съгласно чл. 140, ал.4 ТЗ освобождаването и избор на управител има действие спрямо третите лица от датата на вписването им в търговския регистър. Следователно, към датата на входиране на молбата в БАС за оттегляне на въззивната жалба Т. А. няма представителни права и не може да извършва процесуални действия от името на търговското дружество.
Въпросът за задълженията на въззивния съд да се произнесе по всеки един от алтернативно заявените искове е значим въпрос, но той не е обуславящ, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпрос, доколкото с решението, което формира силата на пресадено нещо, съдът се е произнесъл по предявените от ищеца искове.
Въпросът за задължението на съда да изложи мотиви за всеки един от алтернативно предявените искове е значим за делото процесуалноправен въпрос, но въпросът не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. В случая решението съдържа мотиви по –обстойни по първия иск, макар и кратки по иска по чл.40 ЗЗД. Що се касае до иска по чл.38 ЗЗД решението не е в противоречие с даденото в ТР №3/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение. В т.2 на тълкувателното решението се прие, че органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД.
Въпросите липсата на съгласие на един от съдружниците за прехвърляне на предприятието има ли за последица липсата на съгласие за дружеството, при съобразяване на чл.15, ал.2 ТЗ и решението на съдружниците за прехвърляне на търговското предприятие елемент ли е от фактическия състав на сделката, не са обуславящи за изводите на съда за отхвърляне на първия от алтернативно предявените искове по чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като не са съобразени с мотивите на съда. На първо място въззивният съд е приел, че Д. У. е упълномощен да представлява акционерното дружество в ОС на съдружниците в [фирма] и на второ място по силата на учредената му представителна власт няма законова пречка У. да представлява двамата съдружника в ОС. БАС е направил и извод, че решение на общото събрание на съдружниците за прехвърляне на търговското предприятие от [фирма] на [фирма] от 9.09.2008г., доколкото същото не е атакувано от съдружника [фирма] по исков ред, не е неподписано и не е липсващо, е произвело правно действие и обвързва съдружниците. Разбирането на касатора, че решението на ОС от 9.09.2008г. е нищожно, защото е взето само от един от съдружниците, не е възприето от апелативния съд, поради което формулиран въпросът, не се явява от значение за изхода на делото. Дали У. е упълномощен да представлява акционерното дружество с решението от 18.01.2008г. в общото събрание на съдружниците от 9.09.2008г., какъв е обема на представителната му власт, е въпрос по фактите по делото и свързаните с него доводи не могат да бъдат преценявани в производството по чл.288 ГПК. Съгласно приетото в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, касационните основания за отмяна на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1 ГПК и по тях касационната инстанция може да се произнася само ако се допусне решението до касационно обжалване.
Тъй като въпросите не изпълняват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК да са от значение за изхода на делото, съставът на ВКС, ТК не се произнася по допълнителния критерий чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Въпросът по приложението на чл.301 ТЗ не изпълнява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. При решаващия извод на съда за валидно взето решение на съдружниците за прехвърляне на търговското предприятие от [фирма] на [фирма], допълнителния аргумент на въззивният съд, че учреденото представителство с решението на ОС на акционерите не се ограничава само до подписване на дружествения договор на [фирма] след като прехвърлянето на търговското предприятие е обвързано с последващо извършване на комплекс от сделки и на практика представлява потвърждаване на сделката по чл.15 ТЗ, не може да бъде преценяван като обуславящ изхода на делото.
По въпроса забраната на чл.38, ал.1 ЗЗД за договаряне сам със себе си намира ли приложение и при законното представителство на юридическите лица, при допълнителния критерий чл.280, ал.1, т.1 ГПК настоящия състав на ВКС приема следното:
Решението на БАС, с което е отхвърлен искът като неоснователен, не е в противоречие с приетото в ТР №3/2013г. по този въпрос. Противоречието в съдебната практика по прилагането на чл.38 ЗЗД за органното представителство е преодоляно с ТР. В т.2 на тълкувателното решението се прие, че органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
В случая под формата на въпрос: при предявен иск по чл.40 ЗЗД релевантен ли се явява за иска въпросът за неизгодност на сделката и в частност за неизгодност на цената и при преценката дали представителя е действал във вреда на представлявания са от значение клаузите на сделката – срока и начина на плащане на цената, наличието или липсата на предвидени санкции за забавено плащане, наличието или липсата на обезпечение на изпълнение на задължението, касаторът отправя питани към ВКС, без да формулира правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, обусловил волята на съда, обективирана в решението. Макар и кратки, в мотивите си БАС е приел, че ищецът не е доказал неизгодност на сделката, доколкото цената на продажбата е съобразена с оценката по чл.72 ТЗ при апорта, отчетена е предварителната продажба на част от имотите, както и пазара на недв. имоти. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това съдът не обсъжда представеното от касатора решение № 1328, постановено по гр.д. 108/2000г. Vгр.о.
По касационната жалба срещу решение №391 от 28.11.2012г., постановено по реда на чл.250 ГПК. С решението БАС е оставил без уважение молбата за допълване на решението поради произнасяне по цялото искане на ищеца. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира въпрос, налице ли е произнасяне по всички алтернативно предявени искове, ако в мотивите на решението съдът се е произнесъл по два от тях и няма мотиви по един от исковете. Тъй като същия въпрос е поставен и в основната касационна жалба, настоящия състав препраща към мотивите изложени по отговора на касационната жалба срещу решението от 16.10.2012г.
В заключение касаторът не обосновава предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 81 от 16.10.2012г. и решение № 391 от 28.11.2012г., постановено по в.т.д. №241/2012г. на Бургаския апелативен съд , търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: