О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
[населено място], 16.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 456/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №15 от 17.12.2010г., постановено по гр.дело № 525/2010г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение №539 от 31.08.2009г. по гр.дело №729/2009г. на Казанлъшкия районен съд. Жалбоподателят И. И. Б. от [населено място] иска отмяна на решението като неправилно. В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката се позовава на критерия за селекция по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] – София чрез пълномощника си адв. С. поддържа становище да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване. Не е представен списък на разноските. Не е представен и документ за направени за тази инстанция разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Казанлъшкият районен съд е уважил установителен иск по чл.422 ГПК по отношение на касаторката – ответница по делото за дължимост на главница, лихви и разноски по договор за потребителски кредит №1126-П/10.05.2007г., за които има издадена на [фирма] заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 и чл.418 ГПК. За да потвърди решението, Старозагорският окръжен съд е приел, че са настъпили предпоставките на чл.19 от договора за предсрочна изискуемост на кредита, поради пълното или частично неплащане на две погасителни вноски, без кредитополучателя да бъде уведомяван. Приетата счетоводна експертиза е установила размера на дълга: главница 17 467.40 лв., договорна лихва 555.70 лв., наказателна лихва 4.60 лв. и законна лихва за периода 5.02.2009г.- 29.04.2009г. от 549.03 лв.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Касаторът не е изпълнил изискването на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. да формулира правния въпрос като основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Изложението към касационната жалба на Б. по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа твърдение за неправилност на решението, като се поддържа необоснованост на извода на съда за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, съобразно клаузата т.19 на договора за кредит. Доводите за необоснованост на решението са относими към касационните основания по чл.281, т.3 пр. трето ГПК, различни са от касационните основания за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК.
Не е налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото касаторът не посочва правната норма, която се нуждае от тълкуване, не излага аргументи с оглед на даденото в т.4 на цитираното ТР
№1 на ОСГТК на ВКС, а именно правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Позоваването само на текста на закона не е достатъчно основание за достъп до касация.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На ответника не се присъждат разноски защото не е представен документ, че такива са направени, съгласно чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №15/17.12.2010г., постановено по в.гр.дело № 552/2010 г. на Старозагорския окръжен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: