О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
[населено място], 20.01.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №3257/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК
Образувано е по молба на [фирма] – [населено място] за отмяна на определение № 293 от 13.01.2012г. и определение № 6455 от 31.10.2012г., постановени по т.дело №3155/2011г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІІ- 16 състав. Молбата се основава на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молителят твърди, че за постановените от СГС определения е разбрал след получаване на съобщението за доброволно изпълнение за сумата от 1600 лв. от ЧСИ М. Б. по изп.д. № 20138380400784. Молбата за отмяна е подадена на 16.04.2013г. На осн.чл.309 ГПК е направено искане за спиране изпълнението на определението от 31.10.2012г.
Ответникът по молбата [фирма] – София, чрез адв. В. В. изразява становище за недопустимост, по съображения, че с една и съща молба се иска отмяна на два съдебни акта. Алтернативното становище е за оставяне на молбата за отмяна като неоснователна, тъй като при разглеждане на делото съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.50 ГПК. Направено е искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. по пълномощно от 29.04.2013г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като съобрази изискването на чл.307, ал.1 ГПК намира следното:
По молбата за отмяна на определението от 13.01.2012г., с което е прекратено производството по делото.
Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, но същата е процесуално недопустима.
Отмяната по реда на чл. 303 ГПК представлява средство за извънинстанционен контрол на актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, срещу чиято незаконосъобразност не съществува друг ред за защита. Или предмет на отмяната могат да бъдат само онези съдебни актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и техните наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Това следва както от тълкуването на посочената норма и естеството на института на отмяната, така и от задължителната съдебна практика по този въпрос – т. 2 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г., което е запазило своето значение и при действието на ГПК, в сила от 1.03.2008г. Определенията, с които съдът разрешава даден процесуален, а не материално правен въпрос, не попадат в категорията актове, подлежащи на отмяна. В случая с определение № 293 от 13.01.2012г. е прекратено производството по делото поради липсата на правен интерес за ищеца – молител [фирма] от предявения иск за установяване на недопустимост на пререгистрация на дружеството [фирма], извършена от А. по вписванията на 30.06.2011г. и нейното заличаване. Доколкото с определението на СГС не се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, а процесуален въпрос, определението на СГС не подлежи на преразглеждане по реда на чл.303 и сл. ГПК. Молбата за отмяна на това определение е процесуално недопустима и ще следва да се остави без разглеждане.
По молбата за отмяна на определение №6455 от 31.10.2012г., постановено по т.дело № 3155/2011г.
Определението е постановено по реда на чл.248 ГПК и с него са присъдени в полза на ответника [фирма] разноски в размер на 1600 лв. Молбата за отмяна е недопустима, поради което ще следва да бъде оставена без разглеждане.
Решението в частта за разноските, както и определенията, с които се присъждат разноски по реда на чл.248 ГПК, не съставляват влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на отмяна, тъй като с тях не се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, нито представляват съдебни актове, които по своята същност се приравняват по правни последици на влезлите в сила решения, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. В този смисъл са определение №136 от 27.06.2013г., т.д. № 1809/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., потвърдено с определение №664/8.10.2013г., по ч.т.д. №3496/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.
С оглед на изхода на образуваното производство, съдът не се произнася по искането за допускане на обезпечение.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответника се присъждат разноски 600 лв., надлежно документирани с договор за правна защита и съдействие от 29.04.2013г. в размер на 600 лв.
С оглед на изложеното и на основание чл.307, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане молбата на [фирма]- [населено място] за отмяна на определение № 293 от 13.01.2012г. и определение №6455 от 31.10.2012г., постановени по т.дело № 3155/2011г. на СГС, т.о., VІ-16 състав.
Оставя без уважение молбата по чл.309, ал.1 ГПК.
Осъжда [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] разноски 600 лв.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок, считано от датата на съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: