1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
[населено място], 05.07.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2092/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.613а, ал.1 ТЗ във връзка с чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение №501 от 28.02.2013г., постановено по ч.гр.дело №4640/2012г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила определението на районен съд от 24.01.20г., с което е потвърдено определение от 20.11.2012г., постановено по т.дело №6179/2012г. Жалбоподателят О. АД иска за отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост по подробно изложени съображения. Допустимостта на касационното обжалване е обоснована с критериите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по два въпроса.
По делото е постъпила молба от О. АД за възстановяване на сумата от 155 лв., като недължимо платена. Дължимата ДТ от 15 лв. е внесена по сметка на ВКС с платежно нареждане от 13.04.2015г.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] не взема становище по допустимостта и основателността на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Производството по т.д. 6179/2012г. е по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] – София по искане на О. АД. Производството е прекратено от СГС с обжалваното пред САС определение. За да потвърди обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че ответното дружество не е пасивно легитимирано да отговаря по облигационния заем, отпуснат от облигационерите на дружеството [фирма]. Процесуалното качество на О. АД, като довереник и процесуален субституент на облигационерите / чл.26, ал.2 ГПК/ произтича от специалното правило на чл.100ж, ал.2, т.2, б” д” от ЗППЦК, но само по отношение на емитента на облигациите. Ако от специалната норма произтича правото на банката да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност по чл.625 ТЗ, то не се променя правилото, че страна в това производство е длъжникът по търговската сделка. Обстоятелството, че между [фирма] и [фирма] е подписано споразумение от 19.09.2008г. , с което акционерното дружество се е задължило да заплаща дължимите от емитента към облигационерите задължения, не създава за него качеството на длъжник по търговска сделка с последните, чиито процесуален субституент се явява О. АД. Със споразумението от 19.09.2008г. [фирма], като емитент и [фирма] – наричано “гарант” са се спорумели гарантът да изплаща всички задължения на емитента към облигационерите по облигационния заем, както и дължимите разноски към банката довереник, при невъзможност да бъде изпълнявано от емитента, като последния е задължен да уведоми гаранта / чл.1.2/. В чл.1.3 страните по споразумението са уговорили, че гаранта не може да противопостави на емитента, на банката довереник и на облигационерите възражение за поредност, черпено от разпоредбата на чл.1.2.
По допустимостта на касационното обжалване:
При допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК частният касатор формулира два въпроса:1. довереникът на облигационерите може ли да предприеме необходимите действия в защита и интерес на облигационерите, неизчерпателно изброени в чл.100ж, ал.2 ЗППЦК, вкл. да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, срещу субект различен от емитента, когато е поел задължение на емитента по облигационен заем и 2. споразумението от 19.09.2008г. между [фирма] и [фирма] създава ли качеството на длъжник на ответника по търговска сделка. Първият от въпросите попада в общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил правната вола на съда по същество за прекратяване на производството по несъстоятелност по отношение на страна, която не пасивно легитимирана да отговаря по молба по чл.625 ТЗ. За да е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите изводи на съда, да е неясна или непълна или да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която го урежда. Липсата на съдебна практика по приложението на закона не е задължително за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В случая, доколкото разпоредбата на чл.100ж, ал.2 от ЗППЦК е ясна, както по отношение на задълженията на довереника, така и по отношение на лицето, спрямо което може да бъде подавана молба за откриване на производство по несъстоятелност, настоящия състав на ВКС, ТК намира, че не са налице предпоставките на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение. В чл. 100ж, ал.2, б”д” ЗППЦК е създадено задължение на довереника на облигационерите, при неизпълнение на задълженията на емитента съгласно условията на емисията, да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност на емитента на облигациите. Правилото е специално по отношение на общата разпоредба на чл.625 ТЗ, определяща кръга на лицата, които могат да инициират производство по несъстоятелност, без обаче да разширява кръга на лицата, спрямо които може инициира производство по несъстоятелност довереникът на облигационерите. Тъй като от решаващо значение за изхода на делото е отговора на първия въпрос, вторият няма характеристиката на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК във връзка с т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС обуславящ изхода на спора по делото.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Молбата на касатора за възстановяване на сумата от 155 лв., внесена по сметка на ВКС с платежно нареждане 18.03.2013г. се явява основателна. В случая дължимата ДТ, с оглед на характера на обжалването е от 15 лв., внесена с платежно нареждане от 15.04.2013г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №501/28.02.2013г., постановено по ч.гр.дело № 4640/2012г. на Софийския апелативен съд.
На О. АД да се възстанови сумата от 155 лв., преведена като ДТ по сметка на ВКС с платежно нареждане от 18.03.2013г. по сметка [банкова сметка], B. UBBSBGSF.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: