1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
[населено място], 20.07.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 481/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – София, представлявано от управителя Х. К. и чрез адв. С. П. от Ш. за отмяна на решение №107 от 08.07.2010г., постановено по в.т.дело №276/2010г. на Варненския апелативен съд, с което, след отмяна на решение №16 от 22.02.2010г. по т.дело №134/2009г. на Шуменския окръжен съд е отхвърлен като неоснователен установителния иск по чл.422 ГПК на дружеството – касатор срещу [фирма] – [населено място] и [фирма] – Шумен. Жалбоподателят иска отмяна на решението като неправилно. Счита, че неправилно е разгледана въззивната жалба на [фирма] като нередовна, поради невнасяне в срок на определената от съда ДТ. Изложени са доводи за неправилност на решението поради неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК по отношение на ответниците по делото. Поддържа становище, че в рамките на производството по чл.422 ГПК съдът трябва да се ограничи само в проверка на редовността на документа, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение, доколкото представения договор за цесия от гледна точка на неговата действителност отговаря на изискването на закона. В Изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката се позовава на критерия за селекция по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В писмен отговор ЕТ Н. Н. Й. с фирма “Т. – Н. Й.” – [населено място] и [фирма] – Шумен поддържат, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като касаторът не е формулирал въпрос, който да е предопределил крайните изводи на съда, и на второ място за липсата на противоречие между обжалваното решение и решение №193 от 4.06.2010г. по гр.дело №176/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. в изложените в отговора съображения. Доколкото е постановено решение по реда на чл.290 ГПК по тълкуването на чл.181, ал.1 ГПК, ответниците по касация поддържат отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Шуменският окръжен съд е уважил установителни искове по чл.422 ГПК по отношение на ответниците по касация [фирма] и [фирма] – Шумен за дължимост на главница, договорна и мораторна лихва при условията на солидарност по издадена заповед за незабавно изпълнение от 2.07.2008г. по гр.дело №200977740400005 на ЧСИ Д., с район на действие Ш. срещу ответниците в условията на солидарност. Варненският апелативен съд е отхвърлил исковете като неоснователни. За да приеме за допустима въззивната жалба на ЕТ въззивният съд е приел за нередовно връчено съобщението на съда за внасяне на ДТ от жалбоподателя на лице, за което няма данни да е упълномощено от търговеца. Считано от датата на връчване на съобщението на упълномощено от дружеството – въззивник лице Й. на 12.04.2010г., прието е, че ДТ е внесена в срок. По съществото на спора въззивният съд е приел, че кредиторът трябва да докаже вземането си, а ответникът да му противопостави с допустимите в ГПК средства всичките си възражения относно неговото съществуване. Разгледано е възражението на длъжника по чл.26, ал.2 ЗЗД за нищожност на договора за цесия от 18.11.2004г. между [фирма] и [фирма], тъй като към достоверната дата на сключването му – 6.07.2006г., когато е извършена нотариалната заверка на подписите на страните върху договора за цесия, вземането на цедента – цесионер по договора за цесия от 22.10.2004г., сключен между [фирма] и [фирма] към длъжника ЕТ, е било вече погасено поради плащане. Договорът за цесия от 18.11.2004г., който е основанието за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, е определен като частен диспозитивен документ, който се ползва с формална доказателствена сила досежно писменото изявление и авторството, но необхваща датата и мястото на съставянето на документа. Прието, че ответниците – длъжници по заповедта за изпълнение са трети лица по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, поради това, че не са страни по договора за цесия и могат да бъда увредени от неговото антидатиране, поради което за тях документът има достоверна дата от деня, когато е бил заверен, след който издаването е несъмнено. Като потвърждаващи достоверността на датата на сключване на договора за цесия – 6.07.2006г. са извършените действия по вписване на договора в службата по вписвания /27.07.2006г./, датата на нот.заверка на подписа на представляващия [фирма] управител върху нот.покана – уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД /24.07.2006г./ и датата на получаването му от ЕТ 25.07.2006г. За да приеме, че цесията е лишена от предмет, въззивният съд е съобразил представеното като доказателство платежно нареждане от ищеца [фирма] от 19.11.2004г. за погасяване на дълга на ЕТ по договора за кредит, предмет на цесията от 22.10.2004г. между [фирма] и [фирма]. Преценен е договора за поръчка от 12.11.2004г., по силата на който дружеството – ищец се е задължил да плати дълга на ЕТ към [фирма], като приобритател на цедираното му от банката вземане към ЕТ, предвид изпратеното и получено от длъжника на 26.10.2004г. уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД. Като ирелевантни за конкретния спор са преценени отношенията между ищеца и ответника ЕТ във връзка с плащането на дълга на ЕТ от [фирма]. Погасяването на дълга, погасява и обезпечението с договорната ипотека на третото лице [фирма], поради което е отхвърлен иска и по отношение на този ответник. Поради несъществуване на главното задължение е отхвърлено акцесорното вземане за лихви.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право при наличието на някоя от специалните предпоставки на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Като неоснователни следва да бъдат преценени доводите за допускане до касационно обжалване, поради евентуалната недопустимост на съдебното решение, във връзка с произнасянето на Варненския апелативен съд по въззивната жалба на [фирма]. На 19.04.2010г. от [фирма] е внесена определената с разпореждане от 22.03.2010г. на Варненския окръжен съд ДТ в размер на 8047.70 лв. по обща въззивна жалба от [фирма] и [фирма]. Съобщението с разпореждането на съда е връчено на ЕТ на 7.04.2010г. чрез М. З. – “по пълномощно”, а на АД на 12.04.2010г. чрез управителя му Й.. Действително има връчвани съдебни книжа на З. до ЕТ Н. Й., като пълномощник, без обаче по делото да е представено пълномощно, т.е. на лице без представителна власт. Пълномощник на двамата отв. е адв. А. по пълномощно, представено пред Шуменския окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът поддържа, че “Варненският апелативен съд неправилно и в противоречие с практиката на ВКС е интерпретирал разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК определяйки кръга на “третите лица””. Или от така изложеното въпросът следва да бъде конкретизиран така: лицето, което не е подписал документ, в частност ответниците, които не са подписали договора за цесия са ли трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК. Тъй като е налице произнасяне по въпроса за достоверната дата на документа по отношение на ответниците по делото – като трети на договора за цесия между [фирма] и [фирма] лица и от там е преценявана действителността на договора за цесия между [фирма] и [фирма], следва да се приеме, че е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за посочване на релевантния за спора правен въпрос. Не е налице обаче допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според даденото от ВКС тълкуване в решение №193 от 4.06.2010г. по гр.дело № 176/2010г., трети лица, по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК това са тези неучаствували в съставянето на документа лица, които черпят права от някои от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране и по този начин стане възможно, този документ да се противопостави на лице, на което същият праводател, по-рано е вече прехвърлил това материално право с редовно датиран документ. Други неучаствуващи при съставянето на документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи. Доколкото тълкуването на разпоредбата на чл.181 ГПК се прави с оглед на конкретния случай /факти/ , не е налице противоречие между приетото в решението по чл.290 ГПК на ВКС и това по конкретното дело. В случая отв. ЕТ Й. и дружеството ипотекарен кредитор са трети лица, по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК тъй като макар и да не са участвували в съставянето на документа – договора за цесия от 18.11.2004г., е налице правна връзка между правата на ответниците и създадените с документа права на издателите / страни по договора за цесия/ – ЕТ като длъжник по договора за кредит / вземането по издадената заповед за изпълнение с основание цесия/, а отв. [фирма] като учредител на договорна ипотека, обезпечаваща вземането.
Не е налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според даденото в т.4 на цитираното ТР
№1 на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая не е изложени правни аргументи за достъп до касация по конкретното дело на основание тази предпоставка. Позоваването само на текста на закона не е достатъчно основание за достъп до касация.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №107/8.07.2010г., постановено по в.т.дело №276/2010 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: