О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
[населено място], 10.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 429/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] чрез управителя Д. Х. и адв. Т. Я. ВАК срещу решение №661 от 21.12.2010г. по в.т.дело №1827/2010г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №3055/11.08.2010г. по гр.дело № 4506/2009г. на Варненския районен съд. Искането е за отмяна на решението като неправилно. Касаторът се позовава на критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът [фирма] – София счита, че не са налице предпоставките на закона за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не прави искане за присъждане на разноски за тази инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, с представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, поради което са налице процесуалните предпоставки за нейното разглеждане.
Касационното обжалване е допустимо при наличието на някои от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая касаторът се позовава на критериите по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси: има ли валидно облигационно отношение и ако има между кои страни е възникнало и “на второ място съдът не приема, че направеното плащане от страна на [фирма] представлява плащане по договор т.к. не е налице изрично съгласие на кредитора”. Позовава се на решение №192 от 13.03.2007г. по т.дело № 978/2006г. и решение № 669 от 24.10.2008г. по т.дело № 273/2008г. на ВКС, ТК.
Фактите по делото са следните:
Дружеството [фирма] е предявил иск срещу [фирма] за заплащане на сумата от 10 256 лв., представляваща двойния размер на задатък, поради неизпълнение на договор за лизинг от 4.07.2006г. Искът по чл.93, ал.2 ЗЗД е отхвърлен от Варненския районен съд като неоснователен. Решението е потвърдено с обжалваното решение от Варненския окръжен съд.
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че не са налице поддържаните основания за допускане касационно обжалване на решението. С оглед мотивите на атакуваното решение, поставеният от касатора въпрос налице ли е облигационна връзка между страните по делото, може да се преценява като обуславящ изхода на делото, но по този въпрос, фактическите и правни изводи на решаващия състав за неоснователността на иска са резултат от извършената цялостна и конкретна преценка на събрания в процеса доказателствен материал. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че не се установява облигационна връзка между страните по делото защото договора за лизинг от 4.07.2006г. е сключен между физическото лице Б. И. Б. и [фирма]. Доколкото ищецът поддържа, че е встъпил в правата на Б. по лизинговия договор, съдът е приел довода за неоснователен, тъй като след като сключения договор е писмен, всяко негово изменение също трябва да бъде извършено в писмена форма. Извършеното плащане на сумата от 5128 лв. по лизинговия договор от ищеца на ответника създава отношения между платеца и лицето, което е трябвало да плати и те не могат да обвържат ответника. Съгласието на ответника – лизингодател за заместване в договора е необходимо и според общите правила на ЗЗД за заместване в дълг. След като такова съгласие не дадено, ищецът не е страна по договора за лизинг не може да претендира връщането на задатъка в двоен размер поради неизпълнение на договора. Не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С представените от касатора решения е даден отговор за функцията на задатъка и предпоставките за връщането му. Задатъкът служи като доказателство, че е сключен договора и обезпечава неговото изпълнение / чл.93, ал.1 ЗЗД/. Ако страната, която е дала задатъка не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка / чл.93, ал.2 ЗЗД/. В случая ищецът не е страна по договорът за лизинг, поради което не може да се позовава на неизпълнение на договора и да иска връщането му в двоен размер. Решаващия в случая въпрос е при какви условия платилото задатъка лице може да встъпи в правата на лизингоприемателя по договора за лизинг, а отговор на този въпрос в цитираните решения не е даден, поради което жалбоподателя не може да се позовава на противоречива съдебна практика по първия въпрос. Жалбоподателят не е посочил задължителна за съдилищата практика, определена като такава в т.2 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС,поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Твърдението, че “на второ място съдът не приема, че направеното плащане от страна на [фирма] представлява плащане по договор т.к. не е налице изрично съгласие на кредитора” не изпълва съдържанието на чл.280, ал.1 ГПК жалбоподателят да посочи онзи материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Материалноправният или процесуалноправния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства / т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. Дори да се приеме, че е формулиран като въпрос, той не обуславящ изхода на делото, защото в случая съдът приема, че има извършено плащане по договора за лизинг, но не е налице встъпване в правата и задълженията на лизингополучателя, защото лизингодателят не е дал съгласие за замяна на страната по договора, което е трябвало да стане в писмена форма/спр. т.1.5 на Общите условия/. По този въпрос страната не е посочила съдебна практика, която да е задължителна за съдилищата или правния въпрос да е противоречиво разрешаван от съдилищата / чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК/.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №661/21.12.2010г., постановено по в.т.дело №1827/2010 г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: