О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
[населено място], 31.05.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 787/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма], чрез адв. Р. Й. срещу решение №709 от 3.05.2012г., постановено по т.дело №3704/2011г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав, с което е потвърдено решение №82 от 7.07.2011г., постановено по т.д. № 8/2011г. на Софийския окръжен съд, ТО, четвърти състав. Жалбоподателят моли за отмяна на решението, като излага оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, алтернативно за обезсилване на решението, поради постановяването му при неизяснен предмет на спора. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на недопустимост на въззивното решение, алтернативно неправилност и на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата [община], [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Съдът е сезиран с иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД от касатора [фирма] срещу [община], [населено място], като в исковата молба ищецът е изложил фактически твърдения за нищожност на договора за обществена поръчка от 24.06.2005г., по който ищецът като изпълнител е доставил на ответника като възложител В. материали на обща стойност 66 451.90 лв. Позовава се на влязло в сила решение по гр.дело №600/2008г. на СОС, между същите страни, с което искът с правно основание чл.327 ТЗ за заплащане на доставените материали на посочената стойност, е бил отхвърлен като неоснователен, поради нищожност на договора за обществена поръчка. Полученото без основание по нищожен договор подлежи на връщане, затова ответникът дължи връщане на получената без основание сума в размер на 66 451.90 лв. СОС е отхвърлил искът като неоснователен, като е приел, че между страните са били сключени два договора от 24.06.2005г. и 9.08.2005г., за които е констатирал, че има неяснота относно предмета на договорите, липса на отразяване от страните по делото по кои от договорите е извършена доставка на материали, относно уговорените срокове за изпълнение на договорите, извършените плащания от ответника по кой от договорите плаща. САС е потвърдил решението. Изложени са мотиви за правната същност на разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД и на чл.34 ЗЗД, които установяват възможност да се иска от ответника връщането на даденото по нищожен договор, но не и неговия еквивалент. В случая ищецът е предал на ответника В. материали по договора от 26.04.2005г. и има право да иска тяхното връщане, освен ако вещите не са погинали или ако получателят ги е отчуждил или изразходвал. Искът е отхвърлен по съображения, че ищецът претендира нещо различно от даденото – вместо материали парична престация, без да бъдат обсъждани доводите на страните относно това дали процесните движими вещи са били предадени по нищожен договор от 24.06.2005г. или по друг договор. Решението е подписано при особено мнения от член на състава за недопустимост на решението, като постановено при нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствена част и петитум, която не би могла да бъде отстранена от въвзивния съд съгласно задължителните указания в ТР по т.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС. Изразено е становище, че при противоречие в обстоятелствената част на исковата молба и заявеното искане, първоинстанционният съд е следвало да остави без движение исковата молба и да укаже на ищеца да посочи основанието на което претендира стойността на вещите, дадени по нищожен договор, вместо връщане на вещите.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по въпроса за задължението на въззивната инстанция да следи за допустимостта на обжалваното пред нея решение, постановено по нередовна искова молба, поради вътрешно противоречие между обстоятелствена част и петитум и задължителните указания в ТР по т.д. № 1/ 2000г. на ОСГК на ВКС т.14.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №709/3.05.2012г., постановено по в.т. дело № 3704/2011 г. на Софийския апелативен съд.
Касаторът [фирма] да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 1208.91 лв., в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на платежния документ за внесената ДТ делото да се докладва на председателя на първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: