О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
[населено място], 30.11.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 452/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на Г. К. К. от [населено място] срещу определение на Габровския окръжен съд от 19.04.2012г., постановено по ч.гр.дело № 128/2012г. Жалбоподателката иска отмяна на определението като неправилно, като поддържа, че разрешения от въззивния съд правен въпрос за отговорността на Министерството на правосъдието за действията на държавния съдебен изпълнител за вреди причинени на граждани е в противоречие с определение №1173 от 25.01.2011г. по адм. дело № 16375/2010г. на ВАС. Достъпа до касационно обжалване по въпроса за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане касаторката обосновава с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на частната касационна жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното определение Габровският окръжен съд е потвърдил определението на районния съд, с което е постановено връщане на исковата молба на ищцата – частна касаторка, поради неизпълнение на разпореждането на съда за внасяне на ДТ. За да потвърди определението, въззивният съд е извършил преценка на двата разпоредителни акта на районния съд, с които на ищцата са дадени конкретни указания за отстраняване на нередовността на исковата молба и е направен извод, че неизпълнението им правилно е мотивирано съда за връщане на исковата молба. Прието е също така, че въпросът за подсъдността на предявения от ищцата иск срещу Министерството на правосъдието за обезщетяване на причинените й вреди от бездействието на държавен съдебен изпълнител към Районен съд [населено място], е бил разрешен с влязлото в сила определение на Административен съд – [населено място], поради което последващото повдигане на въпроса за подсъдността на иска пред административния съд е недопустимо. За да прекрати делото пред себе си и да го изпрати на гражданския съд, Габровския административен съд е приел, че правното основание на предявените искове е по чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД.
Поставеният от касатора правен въпрос за обезщетяването на нанесените на ищцата вреди от действията на ДСИ и отговорността на Министерството на правосъдието не е обуславящ изхода на делото – връщане на исковата молба. Въпросът е поставен общо и не е съобразен с установените от съда факти и правните му изводи. Ищцата не е внесла в посочения в закона срок определената от съда ДТ, нито е представила доказателства за материалното си и финансово състояние по направеното от нея искане за освобождаване от ДТ. Неотстраняването на нередовността на исковата молба е основание за нейното връщане съгласно чл.129, ал.3 ГПК. Не е налице и противоречиво разрешаван правен въпрос с оглед на приетото в т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че правната квалификация на иска се определя от съда сезиран с разглеждане на делото, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и петитума на иска. Районният съд се е съобразил с изложените от ищцата факти и като е приел, че отговорността на Министерството на правосъдието е по ЗЗД, е разпоредил внасянето на следващата се ДТ. Определената от съда правна квалификация на иска е съобразена както с правната теория, така и съдебната практика, която приема, че отговорността на Министерството на правосъдието за вреди причинени от действията на ДСИ е гаранционно обезпечителна по чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД, а не по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ / спр. Определение № 62 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1199/2010 г., III г. о., ГК, Определение № 21 от 2.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 14/2010 г., 5-членен с-в, ГК/.
Въпросът за обезщетяването на неимуществените вреди при непозволено увреждане не изпълнява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като по този въпрос съдът не се е произнесъл, поради връщане на исковата молба.
В заключение въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, затова съставът на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №513/19.04.2012г., постановено по ч.гр.дело № 128/2012г. на Габровския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: