О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
гр.София, 29.10.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 365/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на “Е. срещу решение №268 от 29.01.2010г. по т.дело №702/2009г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 371/26.02.2009г. по т. дело № 792/2008г. на Пловдивския окръжен съд. С последното е прекратено производството по делото по иска по чл.134 ЗЗД във връзка с чл.55, ал.1 ЗЗД. Със същото решение е обезсилено решение №131 от 24.03.2009г. по същото т. дело Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от “Е.” АД – Пловдив против “К. – И.” ООД и “К.” ООД с правно основание чл.134 ЗЗД, но в тази му част решението не е обжалвано. Поддържа се, че в решението на Пловдивския апелативен съд не е ясно кой е легитимиран да предяви иска за присъждане на суми в полза на масата на несъстоятелността и как би се изпълнил диспозитива на такова решение – от взискател, който не е субект на правото. Искането на касатора е за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото на Пловдивския окръжен съд за произнасяне по съществото на предявения иск по чл.134 във вр. с чл.55 ЗЗД. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи като значим за изхода на делото следния процесуалноправен въпрос : при уважаване на иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ в патримониума на кого следва да бъде върната сумата – в масата на несъстоятелността на несъстоятелния длъжник или на несъстоятелния длъжник. Счита, че са налице и трите допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Представя актове на ВКС, включително постановени по реда на чл.290 ГПК.
В писмен отговор “К.” ООД счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът “К. И.” ООД в несъстоятелност не взема становище по касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предявени са искове от “Е.” АД срещу “К.“ ООД и “К. И. “ ООД в несъстоятелност по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ за обявяване за нищожно извършено плащане по търговска сделка от втория на първия отв. на 30.11.2005г. в подозрителния период, както и осъдителен иск за осъждане дружеството “К.” ООД да заплати на “К. И.” ООД в несъстоятелност сумата от 5173.09лв. и лихва за забава 1190.93лв.
С решение № 131 от 24.03.2009г. по т.дело №729/2008г. Пловдивския окръжен съд е уважил установителния иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ и е отхвърлил иска по чл.134 във връзка с чл.135 ЗЗД като неоснователен. С определение от съдебно заседание производството по делото е прекратено по предявен иск по чл.134 във връзка с чл.55, ал.1 ЗЗД поради отсъствие на легитимация на ищеца. Решението, с което съдът се е произнесъл по установителния иск е влязло в сила и не е предмет на касационно обжалване.
Пловдивският апелативен съд /ПАС/ е приел за недопустим предявения с правно основание иск по чл.134 във връзка с чл.55, ал.1 ЗЗД и е потвърдил определението на съда за прекратяване на производството по делото с мотиви, че предявяването му е обусловено от иска по чл.646 ТЗ, като иск, с който се попълва масата на несъстоятелността и следва даденото по обявената за недействителната сделка да бъде върнато в масата на несъстоятелността, а не на другия съконтрахент.
Касационната жалба, в частта, с която се обжалва решението на П., с което е потвърдено определението на Пловдивския окръжен съд от 26.02.2009г. има характера на частна касационна жалба по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допустимостта й следва да бъде преценявана при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
В тази обжалвана част не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение, имащо характер на определение, до касационно обжалване. За да потвърди прекратителното определение на първоинстанционния съд П. е приел, че предявения иск по чл.134 във връзка с чл.55 от ЗЗД е недопустим. Твърде лаконични и не съвсем ясни са мотивите на решението, но очевидно П. е свързал правото на реституция по чл.134 във връзка с чл.55, ал.1 ЗЗД с принадлежността на правото на иск на ищеца по конкретното дело да предяви такъв иск. Допустимостта или недопустимостта на иск е предпоставена от съществуването или отсъствие на процесуалните предпоставки за предявяване на иск, една от които е процесуалната легитимация на страната. Правото на ищеца да упражни правото на иск е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Носителят на имуществено право е субект на правото, който може да го притежава и упражнява. Според легалното определение на чл.614 ТЗ масата на несъстоятелността обхваща имуществените права на длъжника, обявен в несъстоятелност. Следователно въпросът за допустимостта на иска е въпрос за процесуалната легитимация на ищеца, а връщането в масата на несъстоятелността на даденото по недействителна сделка е последица от правилно предявен иск. В този смисъл по значимия за крайния изход на делото процесуален въпрос дали принадлежи на кредитора на несъстоятелния длъжник правото на иск за реституция на даденото по недействителна сделка, обявена с установително решение по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, определението на въззивният съд като краен резултат е съобразен с практиката на ВКС, ТК в решения постановени по реда на чл.290 ГПК. В решение №100 по т.дело №808/2008г., решение №9 от 1.02.2010г. по т.дело № 536/2009г., решение № 105 от 25.11.2009г. по т.дело №90/2009г., решение №114 от 3.08.2009г. по т.дело № 644/2008г. състави на ВКС, ТК са приели, че кредиторът, провел успешно иска по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ не разполага с процесуалната легитимация да предяви иск по чл.134 във вр. с чл.55, ал.1 ЗЗД. Съгласно т.2 на ТР №1-2009г. на ОСГТК на ВКС решенията по чл.290 ГПК са задължителни за съдилищата по разрешения в тях правен въпрос, което изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационно обжалване. Решението на Пловдивския апелативен съд не е в противоречие с решение №402 от 1.07.2008г. по т.дело №115/2008г. на ВКС, ТК, т.о., с което е обезсилено и прекратено производството по делото по предявен иск по чл.55 ЗЗД за връщане на даденото по сделката в “подозрителния период”, обявена за недействителна с отменителен иск, поради отсъствие на легитимация на кредитора да го предяви. Не е налице противоречие с определение №433 от 8.10.2007г. по т.дело №313/2007г. на ВКС, ТК в което е прието, че активната легитимация на кредитора по иска по чл.646 ТЗ обуславя правото му да иска връщането на даденото по нищожна сделка в масата на несъстоятелността. Съгласно приетото в т.3 на ТР №1-2009г. на ОСГТК на ВКС, когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос.
С оглед на изложеното въззивното решение на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване, затова ВКС, ТК състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №268 ат 29.01.2010г. постановено по т.дело №702/2009г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено № 371/26.02.2009г. по т.дело №792/2008г. на Пловдивския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото по иска, предявен на основание чл.134 във връзка с чл.55, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА “Е.” АД – София да заплати на “К.” ООД – Пловдив разноски 150 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: