О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
София, 07.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 30. 09. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 288 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “Т.” ООД, гр.Русе, с вх.№.323/13.01.2010 год. на Русенския окръжен съд, чрез адвокат А. К., против решение №440 от 03.12.2009 год. по в.гр.д.№211/2000 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №95 от 04.08.2009 год. по гр.д.№281/2009 год. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от „А.” ЕООД, гр.Русе срещу касатора иск с правно основание чл.260, ал.2 ЗЗД за сумата 1 699 лв. представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи, направени за поправката на некачествено извършения от касатора- ответник ремонт на автомобила, който ремонт му е бил възложен от ищцовото дружество. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че касаторът не е предупредил ищеца- възложител, че исканият от него ремонт е неподходящ за правилното изпълнение на възложената работа по смисъла на чл.260, ал.2 ЗЗД, поради което е ангажирана отговорността му за претендираното обезщетение за причинените имуществени вреди, представляващи извършен ремонт в друг сервиз и разходи за транспорт на колата до там.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-чл.235, ал.2 ГПК, както и при допуснато нарушение на материалния закон-чл.260, ал.1 и 3/погрешно посочена вместо ал.2/ЗЗД и чл.264, ал.2 и 3,ЗЗД, представляващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Твърди, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, както и че е предупредил възложителя, че двигателят на автомобила е неподходящ за правилното изпълнение на поръчката, а и възложителят-ищец е приел извършения ремонт без възражения. Като основание за допускането му до касационно обжалване подържа това по чл.280, ал.3 ГПК, а именно разрешаване на съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона. За такъв сочи „как да се тълкува и прилага материята на облигационните отношения при договора за изработка по чл.260 и сл.ЗЗД”.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Касаторът не е посочил основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Питането на касатора как следва да се тълкуват и прилагат нормите на ЗЗД за договора за израбока нито съдържа конкретността на значимия за изхода на конкретния спор правен въпрос, нито изпълнението на процесуалното задължение на съда да тълкува и прилага закона представлява такъв правен въпрос. Доводи за неправилност на решението, съдържащи се в касационната жалба, не представляват посочване на основното и допълнително основание за допускане до касационно обжалване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №440 от 03.12.2009 год. по в.гр.д.№211/2000 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №95 от 04.08.2009 год. по гр.д.№281/2009 год. на Русенския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: