О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
София, 02.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 423 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Й. П. П. чрез адвокат К. Н. срещу решение № 2044/30.12.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 2764/2011 г. в частта, касателно отхвърляне иска на касатора срещу [фирма] за разликата от 50000 лв. до 100000 лв.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване визира разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по жалбата.
Третото лице помагач – Ц. С. А. не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от Й. П. П. срещу [фирма] по чл.226 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди при ПТП, виновно причинено от застрахован при ответника водач на МПС. Искът е предявен за сумата от 100000 лв. и е уважен от СГС за 15000 лв., а САС е увеличил присъденото обезщетение на 50000 лв., като е потвърдил решението на СГС в останалата му отхвърлителна част. САС е приел, че ищцата е претърпяла ПТП като пътник в лек автомобил, управляван от А., който виновно е причинил процесното ПТП, при което ищцата е получила съчетана черепно-мозъчна травма, контузия на мозъка, тотален пневмоторакс в ляво, двустранна фрактура на долната челюст, множество разкъсно-контузни рани по лицето и ръцете с наличие на парчета стъкло в тях. САС е приел, че са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника като застраховател на виновния причинител на процесното ПТП – водача А., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. Изводът е направен с оглед представеното по делото споразумение по наказателно дело срещу виновния водач по чл.384 ал.1 НПК за прекратяване на наказателното производство, както и застрахователна полица № 065070167877/15.04.2007 г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. САС е определил справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищцата по реда на чл.52 ЗЗД в размер на 50000 лв. Изложил е подробни съображения, че при определяне на този размер е съобразил вида на причинените травми, продължителността и интензивността на свързаните с тях болки и страдания, установени от съдебно-медицинската експертиза, вида и продължителността на проведеното лечение, заключенията на вещите лица, че е настъпило пълно възстановяване, както и претърпените оперативни интервенции, с оглед броя и вида на травмите. Присъдена е и законна лихва от датата на ПТП – 13.05.2007 г. до окончателното плащане и направените разноски.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си касаторът визира като правен въпрос, обуславящ изхода на спора размера на присъденото обезщетение по чл.52 ЗЗД. Поддържа, че САС неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, присъденото обезщетение е крайно занижено, необходимо е да се уеднакви съдебната практика при присъждане на застрахователни обезщетения на неимуществени вреди, тъй като тази практика е противоречива, липсва точно прилагане на закона и няма развитие на правото.
Въпросът за определяне размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е във връзка с изхода на спора, но при определяне му решаващият съд следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които САС се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства – вида на причинените травми, продължителността и интензивността на свързаните с тях болки и страдания, установени от съдебно-медицинската експертиза, вида и продължителността на проведеното лечение, заключенията на вещите лица, че е настъпило пълно възстановяване, както и претърпените оперативни интервенции. Законовата разпоредба, регламентираща критерия за определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е на чл.52 ЗЗД и критерият е справедливостта. При изискване на конкретна преценка, не би могло да има уеднаквяване на обезщетения, присъдени при различни случаи, при които е извършена преценка на конкретните увреждания, на конкретно претърпените болки и страдания и конкретно необходимия размер на обезщетения за същите. Щом разрешението на въпроса е фактологично обусловено и изисква конкретна преценка на всеки конкретен случай, няма основание да се приеме наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Не са налице и предпоставки за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото касаторът не излага конкретни съображения за това /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, а самото цитиране на законовата разпоредба не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са претендирани, нито има доказателства да са направени разноски за настоящата инстанция от тази страна.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2044/30.12.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2764/2011 г. в частта, потвърждаваща отхвърлителното решение на СГС по иска на Й. П. П. срещу [фирма] за разликата от 50000 лв. до 100000 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.