3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
С., 21.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.04. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч.т.дело №227/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод постъпила частна касационна жалба от [фирма], чрез юрисконсулт М. А., с вх.№4930 от 15.02.2011 год. на В. окръжен съд, срещу определение №485 от 07.02.201 год. по ч.т.д.№123/2011 год. на В. окръжен съд, с което е оставена без уважение въззивната му частна жалба срещу Разпореждане №50360/06.12.2010 год. по ч.гр.д.№19152/2010 год. на В. районен съд, с което е отхвърлено заявлението на настоящия касатор за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу [фирма],[населено място] за сумата 12 367.42 лв., представляваща неплатена наемна цена и консумативи- ел.енергия по договор за наем от 28.05.2007 год. , анекс №1 от 01.02.2008 год. , анекс №2/01.02.2009 год. и 24 броя фактури, издадени в периода от 07.10.2008 год. до 28.12.2009 год. С обжалваното определение В. окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че заявлението на жалбоподателя е нередовно по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, защото в него не са индивидуализирани отделните вземания- за наем и за консумативи- ел.енергия по размер и основание.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.411, ал.2 ГПК, защото счита, че цената на отделните вземания не следва да бъде конкретизирана, тъй като тя представлява оценка на предмета на делото, който в случая е посочен. Подържа всичките основания за достъп до касация – чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, като формулира правни въпроси за необходимата индивидуализация на вземанията, заявени в заявлението по чл.410, ал.1,т.1 ГПК. Навежда довода, че обжалваното определението на В. окръжен съд е постановено в противоречие със съдебната практика, материализирана в представените от жалбоподателя Определение №332 от 09.06.2009 год. по ч.т.д.№266/2009 год. на ВКС, І Т.О., Определение №126 от 15.02.2010 год. по ч.т.д.№815/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О. и Определение от 20.03.3009 год. по ч.гр.д.№219/2009 год. на СГС, ІV-В състав.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на В. окръжен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените от жалбоподателя правни въпроси не представляват формулиране на общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК във вр. с чл.274, ал.3 ГПК. С тях фактически се изразява несъгласието му с направените от двете съдебни инстанции конкретни изводи за липсата на индивидуализация на вземанията, посочените в т.9 „в” от Заявлението. Преценката на В. окръжен съд за нередовността на заявлението на частния жалбоподател [фирма] по смисъла на чл.410 ал.2 във вр. с чл.127, ал.1 т.3 ГПК е направена в резултат на възприемането на конкретните факти, съдържащи се в т.9 б.”в” във вр. с т.12 от Заявлението-Образец за издаване на заповед за изпълнение. Отказът на съда за издаване на заповедта за изпълнение е мотивиран с липсата на индивидуализация на двете вземания, поради непосочване на размера им и основанието за всяко едно от тях. Нуждата от такава индивидуализация не представлява твърдяното от жалбоподателя извращение на заповедното производство, защото преследваната с него бързина не може да бъде в противоречие с гарантиране правата и на другата страна в производството- длъжника, които се упражняват чрез възражението му. Индивидуализация на вземанията е необходима, за да може длъжникът да упражни правото си на възражение срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея.
Не са налице и допълнителните основания за достъп до касация при формулираните от касатора правни въпроси за необходимата индивидуализация на вземанията, заявени в заявлението по чл.410, ал.1,т.1 ГПК. Разпоредбата на чл.127, ал.1, т.3 , към която препраща чл.410, ал.3 ГПК, е ясна и категорична, поради което не се нуждае от изправително тълкуване и изключва наличието на предпоставката за селектиране на частната касационна жалба по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Поставените правни въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Той многократно е изразявал категоричното си становище, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е неговата редовност от външна страна, която включва размера и основанието му. Именно в приложеното от самия жалбоподателя Определение №332 от 09.06.2009 год. по ч.т.д.№266/2009 год. на ВКС, І Т.О., изрично е посочено, че основанието и размера на вземанията са задължителни реквизити на заявлението. Също в представеното от него Определение №126 от 15.02.2010 год. по ч.т.д.№815/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О изрично е посочено, че индивидуализиращи белези на вземането, освен неговите страни, са и основанието и размера му.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №485 от 07.02.201 год. по ч.т.д.№123/2011 год. на В. окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: