О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
[населено място], 02.12.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 514/2011 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК.
Дружеството [фирма], чрез управителя си С. С. е обжалвал определение №89/2.05.2011г., постановено по т.д. № 352/2011г. на Върховния касационен съд, ТК, състав на първо отделение, с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в силя съдебно решение №36 от 16.04.2010г., постановено по гр.дело № 1-007/2009г. на Ботевградския районен съд, ІІ състав в неговата осъдителна част и в частта, с която е бил отхвърлен насрещния иск на дружеството срещу ищеца [фирма] – [населено място] за присъждане на сумата от 4256.94 евро. Искането е за отмяна определението като незаконосъобразно. Поддържа, че представените с молбата документи нямат характеристиката на “счетоводен документ” за да бъдат предмет на годишна инвентаризация, както и че към посочената от съда дата няма доказателства, че документите са се намирали в счетоводството на дружеството. Счита, че към датата на подаването на молбата не е изтекъл преклузивния срок по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК за нейното подаване и следва тя да бъде разгледана по същество.
В писмен отговор [фирма] – [населено място] прави искане да се остави без уважение частната жалба като неоснователна. Поддържа, че двете представени с молбата за отмяна писмени доказателства – писмо изх. № 63/18.12.2007г., с която на молителя е изпратена фактура №2023/17.12.2007г. и лист – калкулация за извършена дейност, т.е. това са писмени доказателства, които са известни на молителя от 2007г.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Съставът на ВКС, ТК не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.305, ал.1,т.1 ГПК/ неправилно посочен чл.305, т.5 ГПК/ при определяне допустимостта на молбата, с оглед на срока, в който е могла да бъде подадена на заявеното основание по чл.303, ал.1, т.1 пр. 2 ГПК. Молителят сам посочва в молбата си за отмяна, че писмените доказателства са се намирали в счетоводството на дружеството и са открити след извършена инвентаризация, поради което, както правилно е отбелязано в обжалваното определение от състава на ВКС, невярно е твърдението, че те не са били известни на страните по делото и по точно на [фирма] за да ги представи като доказателства в исковото производство. Съгласно чл. 305, ал.1, т.1 ГПК, за основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, преклузивният тримесечен срок започва да тече от деня в който молителят “е могъл да се снабди” с новото писмено доказателство, в случая това е могло да стане още през 2008г. при извършване на годишната инвентаризация, след като се поддържа в молбата, че те са открити “при инвентаризация” на дружеството.
Обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено, затова съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №89 от 2.05.2011г., постановено по т.дело № 352/2011г. на Върховния касационен съд, ТК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: