О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 04.04.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 796 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по 2 касационни жалби: от [фирма] чрез адвокат Д. М. и от [фирма] чрез адвокат Б. К. срещу решение № 137/18.01.2010 г. на В. апелативен съд /ВТАС/ по в.т.д. № 605/2009 г., с което е изменено решение на Л. окръжен съд /ЛОС/. Касаторът [фирма] обжалва решението на ВТАС в частта, в която са отхвърлени предявените от него искове, а касаторът [фирма] – в частта, в която частично са уважени тези искове.
И двамата касатори поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочат хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т. 3 /първият касатор/, чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК /вторият касатор/.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадена са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ЛОС са предявени обективно съединени искове от [фирма] срещу [фирма] за сумата 120000 лв. – стойност на неизпълнени и некачествено изпълнени С. на обект „Р. чеверме с дискотека” в[населено място] и за сумата 56700 лв. неустойка за забава. ЛОС е уважил първия иск за сумата 4280 лв. със законна лихва и го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер, а изцяло е отхвърлил втория иск. По жалби и на двете страни ВТАС е изменил първоинстанционното решение като е присъдил още 55658.88 лв. – разходи за довършване и поправка на неизпълнени и некачествено изпълнени С. със законна лихва. В останалата му част първоинстанционното решение е оставено в сила. ВТАС е приел, че страните са сключили договор от 25.07.2004 г., по силата на който ищецът възложил на ответника да извърши С. на обект „Р. чеверме с дискотека” в[населено място], съгласно изготвена количествена-стойностна сметка. Авансова сума по договора била приведена от възложителя, но договорените С. не били изпълнени в срок, а част от тях били изпълнени некачествено. Договорът между страните бил прекратен, с оглед на което на 30.08.2005 г. бил съставен и подписан акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, в който били отразени неизпълнените и некачествено изпълнените работи. ВТАС е приел, че първия иск е с правно основание чл.79 вр. чл.265 ЗЗД и е основателен за сумата от 59938.88 лв. /присъдени 4280 лв. от ЛОС и още 55658.88 лв. от ВТАС/. Приел е, че разходите на ищцовото дружество за довършване и поправка на договорените С. следва да се определят към акта за спиране на строителството от 30.08.2005 г., когато работата е приета и са направени възраженията на възложителя по чл.264 ал.1 ЗЗД, отразени в акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството. ВТАС е приел още, че изпълнителят не дължи договорената неустойка за забава, претендирана в размер от 56700 лв., тъй като неизпълнението на сградата в срок се дължи по вина и на двете страни.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е от значение за изхода на конкретното дело и същият следва да е обусловил правните изводи на въззивния съд.
По касационната жалба на [фирма] срещу решението на ВТАС, касателно отхвърлителната му част. Този касатор формулира като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следното: ”Кой е моментът, към който следва да бъде определен размерът на обезщетението за претърпени вреди от неизпълнение на договорно задължение”. Твърди се, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона.
Разрешаването на този въпрос е обусловило изхода на спора, но не е налице допълнителен критерий по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, както поддържа касаторът. Приложените две решения на ВКС касаят казуси за претендирано обезщетение за неимуществени вреди /решение № 213/18.04.2000 г. на ВКС/ и обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане /решение № 18/28.01.1997 г. на ВКС/, какъвто не е настоящият случай за претендирани имуществени вреди от неизпълнен договор. Ето защо не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото съображения за наличието й касаторът не излага, а бланкетното позоваване на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не обуславя приложението й.
По жалбата на [фирма] касателно уважителната част на решението на ВТАС по първият предявен срещу него иск. Този касатор не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, както изисква законът /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Излага доводи за неправилност относно приетата фактическа обстановка и правните изводи въз основа на нея, които доводи не могат да бъдат обсъждани на настоящия етап, тъй като представляват оплаквания за неправилност по чл.281 т.3 ГПК, а не основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Законодателят разграничава двата вида основания – по чл.280 ГПК и по чл. 281 ГПК, както и последователността за произнасяне по тях. Не е налице и допълнителен критерий по смисъла на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, тъй като приложената съдебна практика от този касатор е относно казуси, обективно неидентични с казуса по настоящото дело. Приложеното решение на АС не обуславя приложение на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК – т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. И този касатор не излага никакви съображения за наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК извън доводите за неправилност на решението на ВТАС в обжалваната част, което не обуславя приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК Разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице, когато има неяснота по отношение на определени правни норми и е нужно тълкуването им, когато е необходима промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика по тяхното приложение или осъвременяване на тълкуването на определени правни норми и съдебната практика по прилагането им /т.4 от ТР № 1 /2010г. на ОСГК и ТК на ВКС/. В случая тези предпоставки не са налице.
По изложените съображения ВКС счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на ВТАС в цялост, като с оглед на този резултат по двете жалби не присъжда разноски на никоя от страните.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137/ 18.01.2010 г. на В. апелативен съд по в.т.д. № 605/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.