О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 03.02.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 763 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. П. М. чрез адвокат д-р К. М. срещу решение № 513/18.11.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.гр.д. № 251/2010 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Благоевградски окръжен съд /Б./ по предявен иск от М. по чл.74 ТЗ за отмяна решение на ОС на съдружниците на [фирма] от 02.08.2007 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред /Б./ е предявен иск от М. П. М. срещу [фирма] по чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна решенията на общото събрание на дружеството, проведено на 02.08.2007 г., като ищцата е твърдяла, че не е получила покана за събранието и не е спазена процедурата по чл.138 ал.2 ТЗ за свикване на същото. Искът е отхвърлен от Б., чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че процесното общо събрание е свикано при спазване процедурата по чл.138 ал.2 ТЗ по искане на съдружници с дялове над 1/10 част от капитала, при изпратено искане до управителя на дружеството и покани на съдружниците. Направените правни изводи са след обсъждане на приложените доказателства, относно направени искания, представителство на съответните търговски дружества към този момент, изпратени и връчени покани на съдружниците.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи за въпроси, които според него са от значение за предмета на делото, въпроси във възивната му жалба, на които апелативния съд е отговорил неправилно, „дал е палиативен отговор, произнесъл се е повърхностно и превратно” и в противоречие с практика на ВКС. Тези доводи на касатора касаят представителната власт на изпълнителните органи на съвета на директорите в [фирма] като съдружник – молител по чл.138 ал.2 ТЗ, с оглед свикване на процесното ОС и има ли допуснати нарушения при свикване на ОС при тази процедура. В решението си САС е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил много подробно съображения за това обсъждане. Ето защо твърденията за липса на обсъждане или повърхностно такова не се подкрепят от приложените мотиви по обжалваното решение. Доводите на касатора касаят изцяло неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК и не могат да се обсъждат на настоящия етап, поради разграничаване на основанията по чл.280 ал.1 ГПК и чл.281 т.3 ГПК и последователността за произнасяне по тях. Независимо от липсата на формулирани въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Приложената съдебна практика не сочи противоречиво разрешаване по обективно идентични казуси и не обуславя наличие на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Не са изложени и конкретни съображения за наличие на някоя от хипотезие на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Самото възпроизвеждане на законовата разпоредба не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като няма искане за това, нито са представени доказателства да са сторени разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 513/18.11.2010 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 251/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.