1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
[населено място], 14.03.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №485/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на ЕТ Н. И. И. с фирма “ Ф.-Н. И.” , със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. В. А., САК, срещу решение на Добричкия окръжен съд №202 от 15.11.2011г., постановено по в.т.д. № 322/2011г., с което е потвърдено решение № 71/ 26.05.2011г. по гр.д. № 5/2011г. на Балчишкия районен съд. С последното е отхвърлен иск на касатора по чл.82, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 000 лв., частичен от сумата от180 000 лв., представляваща пропусната полза от неизпълнение на договор от 17.10.2008г. за предоставяне на туристическа услуга. В касационната жалба са релевирани оплаквания за основания за отмяна на неправилно решение, визирани в чл.281, т.3 ГПК. Касаторът се позовава на критериите за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация ЕТ Л. М. А. с фирма “Л. А. – Х. тур” със седалище и адрес на управление в [населено място], не заявява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване валиден въззивен съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
По делото не е имало спор, че между страните е създадена облигационна връзка с договор от 17.10.2008г. за предоставяне на туристически услуги. Ответницата по делото ЕТ Л. А., в качеството си туроператор се е задължила да сключи от свое и за своя сметка с туристически партньори за предоставяне на основни и допълнителни услуги в хотелската база на хотелиера х-л “Писател”. Броя на леглата, цената и периода на действие на договора са уговорени в договора и приложение към него. Едни от задълженията на хотелиера е да поддържа базата в хигиенно отношение, съгласно БДС, да предоставя качествени хотелиерски услуги и да не допуска рекламации от страна на туристите/ чл. 3.2 и 4.1 от договора/. Искът за пропуснати ползи е отхвърлен от районния съд, по съображения, че ищецът не е установил съществуването на конкретни основания за сигурно увеличение на имуществото си, поради това, че не е доказано ответникът да е сключил конкретни договори с трети лица, от които ищецът е очаквал да получи печалба, изпълнението на които е осуетено по вина на ответника. Въззивният съд е потвърдил този резултат, като е приел, че от фактическа страна е установена неизправност на кредитора – ищец по договора. Събраните по делото доказателства установяват негодност на туристическата база за извършване на хотелиерски услуги, което е причина туроператора да не е в състояние да сключи договори със своите съконтрахенти за ползването й. Счел е, че поведението на кредитора може да се квалифицира като съпричиняване на вредите по смисъла на чл.83 и сл. ЗЗД. Посочено е, че поведението на кредитора е в противоречие с изискването на дължима грижа, поради което и с оглед на чл.83, ал.2 ЗЗД длъжникът не следва да дължи обезщетение за пропуснати ползи.
По Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК:
Касаторът поставя въпроса: позоваването на чл.83 ЗЗД правен довод по същество на спора ли е или предявяване на възражение по иска. Като допълнителен критерий се поддържа противоречие с решение № 64 по т.дело № 558/2010г. ВКС, ТК І т.о. по чл.290 ГПК. Според касатора решенията са недопустими, респ. постановени при грубо нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в неспазване на диспозитивното начало в процеса и излизане извън предмета на спора, с който е сезиран. На първо място няма данни за недопустимост на решенията, доколкото има пълно съответствие между изложените в исковата молба обстоятелства и петитум и решението на съда по същество. Не е налице противоречие със задължителна за съдилищата практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК доколкото липсва идентитет в правните въпроси, по които се е произнесъл окръжния съд и състава на ВКС, ТК в цитираното решение по чл.290 ГПК. ВКС се е произнесъл по материалноправен въпрос : може ли ответник по иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на авансово платена сума по неизпълнен и прекратен договор да прави възражение по чл.83, ал.1, пр.2 ЗЗД за освобождаването му от отговорност, поради вина на кредитора за неизпълнение на договора. Не е налице противоречие тъй като в случая ВКС, е приел, че вземането при трите форми на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД не произтичат от договорно неизпълнение, а от облигационното задължение да се отстрани неоснователното обогятаване. Вината на кредитора е от значение само при търсене на последиците от неизпълнение от страните на договорни задължения. Предмет на спора по конкретното дело е дали са настъпили вреди за кредитора от неизпълнение на договорни задължения на длъжника и възраженията на длъжника за изпълнение на задължения на кредитора по същия договор.
Вторият и третият въпроси: какво е съотношението между чл.82 и чл.83, ал.1 и ал.2 ЗЗД и ако съдът приеме, че не са налице предпоставките на чл.82 ЗЗД, следва ли да изследва наличието на предпоставките на чл.83 ЗЗД, колко хипотези предвижда чл.83 ЗЗД и съществува ли разлика между тях и може ли кредитора да допринесе по смисъла на чл.82, ал.2 ЗЗД за настъпване на вредите, представляващи пропусната полза са не само изцяло теоретични, но не налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Самия касатор поддържа, че от теоретична гледна точка нормите са ясни, но счита, че тяхното изясняване с решение по чл. 290 ГПК ще е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По тълкуването на цитираните разпоредби има установена съдебна практика, а аргумента за постановяване на решение по чл.290 ГПК не отговаря на критериите дадени в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, според които правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В заключение, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова ВКС, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №202 от 15.11.2012г., постановено по в.т.дело№322/2011г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: