О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
[населено място], 24.11.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 91/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 от ГПК.
Р. М. В. от [населено място], чрез адв. Г. П. – С. е обжалвала решение №767 от 25.10.2010г. по гр.д. №296/2010г. на САС, гр. колегия, четвърти състав, в частта, с която е извършено прихващане на вземането й срещу [фирма] със сумата от 17 697.55 лв. Решението е обжалвано и в частта за разноските. Искането е за отмяна на решението като неправилно. Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване са посочени чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – София не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, които в случая визират хипотезите на чл. 280, ал.1,т.1, т.2 и 3 ГПК. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
СГС се е произнесъл по иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД предявен от Р. М. В., ЧСИ срещу дружеството [фирма] – София, уважен за сумата от 57 109.85 лв., като недължимо получена от дружеството, в качеството му на длъжник по изп. дело №20067900400219, като остатък от осребреното му имущество след удовлетворяване на взискателите по изпълнителното дело. САС е отменил решението за разликата над 39 430.30 лв. до 57 109.85 лв. и отхвърлил иска за сумата от 17 679.55 лв. След анализ на събраните по делото писмени доказателства, заключението на счетоводната експертиза, при съобразяване на разпоредбите на чл. 80 от ЗЧСИ и чл.20 и чл.26 от ТТР / Тарифата за таксите и разноските/ САС е направил извод, че сумата от 17 679.55 лв. неправилно е начислена от ЧСИ В. като такса, която да се събере от получените при публичната продан суми, тъй като съдебният изпълнител е получил авансово възнаграждението за извършените изпълнителни действия и не следва отново да начислява такса, която да се събира от получените от публичната продан суми. Крайният извод на САС е, че допълнително начислените такси от ЧСИ, в размер на 17 679.55 лв., които са му били внесени авансово от взискателите по изп. дело, следва да се върнат на длъжника, тъй като те вече са били удържани от сумите, получени при публичната продан, поради което е уважил възражението за прихващане до размер на 17 679.55 лв.
Първия процесуален въпрос съдържа два въпроса. Първият е може ли САС да разгледа евентуално предявено възражение за прихващане с няколко неуточнени и не индивидуализирани по правно основание и поредност на вземания на ответника. Вторият въпрос е може ли под формата на възражение да се предявяват вземания когато за тях има постановени и влезли в сила актове на съдебния изпълнител по изп. дело, когато изпълнителните действия са извършени по отменения процесуален ред. Първата част от въпроса не е обуславящ изхода на делото, тъй като възражението за прихващане е направено от ответното дружество с писмена молба на 11.02.201г. пред СГС. В три пункта на молбата, дружеството е посочило както размера на вземането, с което прихваща , така и неговото основание, поради което настоящия състав не приема твърдението, че възражението за прихващане е направено с неуточнени и неиндивидуализирани по правно основание и поредност вземания на ответника. САС е разгледал подробно всяко едно от възраженията за съдебно прихващане и е уважил частично само това отнасящо се до удържаните такси по принудителното изпълнение, а е отхвърлил като неоснователни исканията за съдебно прихващане на претенциите за лихви върху събраните суми, за събрани суми след разпределението на сумите събрани от публичната продан и за неначислено от ЧСИ ДДС върху продажната цена на изнесения на публична продан недв. имот. Не е налице и специалната предпоставка на т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като приетото от съда не противоречи на решение № 3289 от 15.12.1978г. по гр.д. № 2496/78 на ВС, с което е прието, че съдът пристъпва към разглеждане на възражението на ответника за прихващане, след като приема за основателен и доказан иска на ищеца и отхвърли другите възражение на ответника срещу иска като неоснователен. С оглед на конкретизирането на претенциите на ответника с молба от 11.02.2010г. по гр.дело № 2225/2007г. на СГС / стр. 139/, заявени за прихващане с вземането на ищеца, обжалваното решение не е в противоречие с решение №149 от 30.10.2009г. по т.дело № 79/2009г. на ІІ т.о. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че възражението за прихващане трябва да бъде конкретизирано по размер, произход и поредност. По втората част от въпроса не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като ОСГТК на ВКС в ТР №3 от 12.07.2005г. се е произнесъл по два въпроса – за законния състав на окръжният съд, който се произнася по жалби срещу действията на съдебния изпълнител и за горестоящия съд, който се произнася по жалби срещу определения за прекратяване пред окръжния съд по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Доколкото с ТР ОСГТК на ВКС не се е произнесло по конкретно поставения от касатора въпрос, а обосноваването на специалната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е изведено от контекста на мотивите на тълкувателното решение, настоящият състав на ВКС, ТК приема, че не следва да се допуска въззивното решение до касационен контрол при посочената от касатора предпоставка.
Според касатора в противоречие с решение № 225 от 18.06.2010г. на ВКС по гр.дело №362/2009г. ІІІ г.о. САС се е произнесъл по въпроса следвали пропорционалната такса на ЧСИ по чл.83 от ЗЧСИ и т.26 от ТТЗЧСИ да се събира само от основния взискател по изпълнителното дело или такава следва да се събира от всеки от присъединилите се взискатели при удовлетворяване на техните вземания. Така поставен въпросът не е изпълнява изискването на чл.280, ал.1 ГПК след като в обжалваното решение липсва произнасяне от въззивният съд по поставения въпрос. Спорът не е дали правилно са изчислени таксите по чл.26 от ТТЗЧИ, тъй като съдът е възприел заключението на вещото лице за начина на изчисляването им от ЧСИ, а дали ЧСИ по конкретното дело има право на начислената такса за изпълнителните действия, след като веднъж тази такса е била събрана авансово от взискателите и е била удържана от сумите, получени от публичната продан. Следователно уважаването на възражението за прихващане със сумата от 17 679.55 лв. САС е извел от фактите по делото, а доколко те правилно са били възприети е въпрос на правилност на постановения от него съдебен акт. Доводите за необоснованост и незаконосъобразност на този извод на съда са доводи относими към основанията за касиране на въззивното решение по чл.281, 1т.3 ГПК, различно от основанията по чл.280, ал.1 ГПК и не могат да бъдат обсъждани във фазата на селектиране на касационните жалби.
Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса подлежи ли на съдебен контрол и какъв е реда за контрол на определените от съдебния изпълнител разноски по изпълнителното дело – вкл. за пропорционалните такси по чл.26 от ТТЗЧСИ. Така поставен въпросът не изпълнява както основната, така и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Както беше посочено спорът не е концентриран върху изчисляването на пропорционалните такси по чл.26 ТТЗЧСИ, поради което не е изпълнено основното изискване поставения от касатора правен въпрос да е обусловил изхода на делото. Не са налице и допълнителните предпоставки за селектиране на касационните жалби по т.1 и т.2 от разпоредбата на закона. Постановените съдебни актове / до изменението на чл.435, ал.2 ГПК ДВ бр.100 от 2010г./ действително касаят противоречиво разрешаван въпрос подлежат ли на обжалване по реда на чл. 435, ал.2 ГПК актовете на съдебния изпълнител, с които е определил размера на дължимите в изпълнителното производство такси и разноски. В случая обаче предмет на обжалване е съдебно решение на въззивен съд, постановено в исково производство, а не на съдебен акт, постановен в производство по обжалване на действията на съдебен изпълнител, какъвто характер имат приложените съдебни актове.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса какъв е пътя на съдебен контрол за законосъобразност на събираните от ЧСИ такси и разноски в изпълнителното производство – чрез обжалване на постановлението за постановяването им, респ. издаване на сметка по чл.79 ЗЧС. По така поставения процесуален въпрос е налице законодателно решение чрез допълването на чл. 435, ал.2 ГПК / ДВ бр.100 от 2010г./, съгласно което е предоставена възможност на длъжника да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските в изпълнителното производство.
Не следва да се допуска до касационно обжалване решението в частта за разноските поради това, че в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсва формулиран въпрос.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №767/25.10.2010г., постановено по в.гр.дело №296/2010 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: