О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
София, 01.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.10. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 171/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Р. Д., с вх.№1039/30.`12.2011 г., на Софийския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 29.12.2011г., срещу Решение №1749 от 17.11.2011 г. по т.д.№1694/2011 г. на Софийския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №1050/22.11.2010 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-11 състав, с което е уважен предявеният от М. А. Я. срещу касатора [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.74, ал.2 ТЗ, като е отменено решението на общото събрание на дружеството, проведено на 05.10.2009 г. Въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което на основание чл.272 ГПК препраща по отношение на нея към мотивировката на Софийския градски съд. В обжалваното решение Софийският апелативен съд е възприел и направените от градския съд правни изводи за допуснати процесуални нарушения при свикване на общото събрание-връчването на поканата за събранието и на предупреждението за изключване на ищеца, както и за материалната незаконосъобразност на решението с оглед липсата на основанията по чл.126, ал.3,т.3 и т.4 ТЗ за изключването на ищеца. Съдът е приел за недоказани твърденията на ответното дружеството, че ищецът М. Я. е действал против интересите на дружеството, както и че не е изпълнил задължението си за внасяне на допълнителна парична вноска.
Касаторът [фирма], твърди, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно, поради наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навежда довода, че съдът в нарушение на чл.46, ал.2 ГПК е приел, че предупреждението за изключване и поканата за общото събрание не са връчени на съдружника М. Я.. Поради необсъждане на събраните по делото доказателства, съдът е приел за не доказани извършените от Я. нарушения, довели до изключването му. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Формулира следните процесуално-правни въпроси от значение за изхода на делото: 1.”За надлежното връчване на нотариалните покани за предупреждение за изключване и свикване на общото събрание”и 2.”необсъждане на всички събрани по делото доказателства и немотивиране на решението”, за които така формулирани правни въпроси подържа допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба М. Я. оспорва основанията за достъп до касация, а по същество нейната основателност.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Върховният касационен съд е длъжен служебно да се произнесе по валидността и допустимостта на обжалваното въззивно решение дори и извън посочените от касатора основания за достъп до касация, но в случая липсва вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо. Нищожно е решението, което е постановено от ненадлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав или извън правораздавателната власт на съда. Такива доводи не се навеждат в касационната жалба. Волята на съда може да бъде изведена, поради което решението не е абсолютно неразбираемо. Не са налице, а и не се излагат съображения, че са налице предпоставките на чл.270, ал.3 ГПК, водещи до недопустимост на обжалваното решение- неподсъдност на спора и разглеждане на непредявен иск. Сочените процесуални нарушения-липса на мотиви и неправилно препращане към мотивите на първоинстационния съд- чл.272 ГПК, поради твърдяното несъвпадане на някои от фактическите и правни изводи могат да се квалифицират като неправилност на обжалваното решение, но не и основания за неговата недопустимост.
Първият поставен процесуални-правен въпрос за надлежното връчване чрез нотариалните покани за общото събрание и предупреждението за изключване на ищеца е от значение за изхода на делото, но не може да се квалифицира като общото основание за достъп до касация, тъй като не е обусловил конкретния правен извод на съда, че връчването им не е извършено чрез лицата по чл.46, ал.2 ГПК. Съдът е приел, че липсва редовно връчване, защото ответното дружество не е доказало, че лицето Д. М. Г., поела задължението за връчване, има качество на служител в дружеството, притежавано от ищеца и находящо се на посочения адрес. По този въпрос не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК, защото липсва идентичност между направените от съда изводи за недоказаност на предпоставките за редовно връчване на книжата по чл.46, ал.2 ГПК, и тези в приложените решения. Така в решение №281 от 05.07.2010 г. по гр.д.№539/2009 г. на ІІ Г.О.съдът се е произнесъл по качеството на „друго лице” по смисъла на чл.46, ал.2 ГПК на служител или работодател на адресата, поело задължение за връчване. В приложеното окончателното решение №938 от 28.05.2009 г. по гр.д.№738/2009 г. на Пловдивския окръжен съд има произнасяне по редовността на връчването чрез родственик, а с решение №118 от 25.06.2009 г. по т.д.№406/2008 г. на ІІ Т.О.съдът се е произнесъл по доказателствената сила на удостоверителното изявление на длъжностното лице по връчване. В случая съдът не е приел, че е налице невярно удостоверяване на връчването, а липсата на доказано качество на „друго лице” по смисъла на чл.46, ал.2 ГПК за лицето Д. Г., поела ангажимента за връчване.
Чрез втория поставен процесуален въпрос за допуснати процесуални нарушения, поради необсъждане на всички събрани по делото доказателства, касаторът фактическиски допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Доводите за допуснати процесуални нарушения биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, които, обаче, не могат да се квалифицират същевремено и като основание за селектиране на касационната жалба. Безспорно е, че липсата на мотиви представлява същество нарушение на съдопроизводствените правила- чл.236, ал.2 ГПК, но това нарушение може да бъде обсъдено и констатирано само с решението на съда по чл.290 ГПК във фазата на упражнен касационен контрол за законосъобраност върху решението на въззивния съд, но не и в определението по чл.288, във вр. с чл.280 ГПК, с което съдът упражнява само правото си на дискреция по отношение на касационната жалба.При това въззивният съд е обсъдил представените по делото доказателства- протоколи на общото събрание от 16.07. и 24.07.2008 г. във връзка с твърдението за действия на ищеца против интересите на дружеството. Несъгласието на каастора с направените въз основа на тях правни изводи, не означава, че не са обсъдени. При това втория процесуален въпрос сам по себе си не е обусловил крайните изводи на съда, поради което и не може да представлява общо основание за достъп до касация. Приетите процесуални нарушения по свикване и провеждане на общото събрание са обусловили незаконосъобразността на взетото решение, а доводите за неговата материална незаконосъобраност са разгледани само за пълнота.
Подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК е само маркирано, без да е мотивирано и обосновано чрез предпоствките за наличието му, съдържащи се в т.4, на ТР1-2010-ОСГКТК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1749 от 17.11.2011 г. по т.д.№1694/2011 г. на Софийския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №1050/22.11.2010 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-11 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: