О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
София, 22.11.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 462 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат С. А. срещу решение № 395/20.07.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.т.д. № 113/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Врачански окръжен съд /В./ е предявен иск по чл.694 ал.1 ТЗ от [фирма] срещу [фирма] /н/, представлявано от синдика, за признаване за установено, че в полза на ищеца е налице вземане в размер на 116000 лв. срещу ответника. Искът е уважен от В., чието решение е обезсилено от САС, като производството по иска е прекратено. САС е приел, че синдикът не може да представлява дружество в производство по несъстоятелност по предявен иск по чл.694 ТЗ, поради което е обезсилил решението на В. по предявения в преклузивния срок иск по чл.694 ал.1 ТЗ и е прекратил производството по делото.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът изразява пълно съгласие с мотивите на обжалваното решение относно конституираните страни и техните представители, както и основанието за обезсилване на първоинстанционното решение. Твърди, че В. е бил длъжен да призове и управителя на дружеството в несъстоятелност, като този пропуск е можел да се поправи във въззивната инстанция, която е следвало да върне делото след обезсилването за ново разглеждане от В.. С касационната жалба касаторът иска допълване на диспозитива на решението на САС в този смисъл. Изложените доводи не съставляват въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Диспозитивът и мотивите на едно съдебно решение не могат да бъдат разграничавани при липса на противоречие между тях, каквото тук не се сочи. Исканото „допълване” на диспозитива на обжалваното решение не съставлява нито въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, нито може да бъде извършено в производство по реда на чл.288 ГПК. Не са изложени съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а бланкетното позоваване на цитираната разпоредба не обуславя приложението й. Не е налице и хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК с оглед приложената съдебна практика, макар касаторът да не се позовава на тези разпоредби. Относно представителството на дружество в несъстоятелност в производство по иск по чл.694 ТЗ е налице задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК /решение № 155/13.10.2011 г. на ВКС/ и решението на САС е в съответствие с това решение по въпроса за представителството на дружество в несъстоятелност по иск по чл.694 ТЗ. Но по отношение исканото връщане на делото за ново разглеждане няма основание за допускане на касационно обжалване, поради неформулиран въпрос, обусловил изхода на спора и така подадената касационна жалба с твърдение за „непълнота” на диспозитива в цялост и искано допълване на същия.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БОС.
Настоящият състав на ВКС не присъжда разноски за настоящата инстанция на ответната по жалбата страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани, а и няма доказателства да са сторени.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 395/20.07.2011 г. на Софийски апелативен съд по в.т.д. № 113/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.