О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
София,30.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 22.11. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 540 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], [населено място], с вх.№43564/20.04.2012 г. на Софийския градски съд, срещу определение от 02.03.2012 г. по гр.д.№2018/2012 г. на Софийския градски съд, ТО, с което въззивната му частна жалба срещу определение от 13.10.2011г. по гр.д.№15961/2011 г. на Софийския районен съд, І Г.О.,51 състав е оставена без разглеждане. Предмет на въззивната частна жалба е било определение, с което районният съд на основание чл.140, ал.1 ГПК фактически е приел за редовна исковата молба на [фирма], [населено място] с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 ГПК за установяване по отношение на частния жалбоподател-ответник по делото съществуване на вземането на ищеца за сумата 7 879.97 лв., представляваща сочена като неизплатена от [фирма] продажна цена по три фактури на доставен цимент. С това определение Софийският районен съд се е произнесъл и по ангажираните доказателства, като е допуснал до разпит исканите от ищеца свидетели, както и изслушването на съдебно–счетоводна експертиза. Съобразно отговора на ответника [фирма], на основание чл.183 ГПК ищецът е задължен да представи оригиналите на приложените към исковата молба документи.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото въпреки оспорването, съдът е допуснал исканите от ищеца доказателства. Подържа, че свидетелските показания са недопустими, а ангажираната съдебно-счетоводна експертиза- преждевременна, тъй като липсват писмени доказателства, потвърждаващи твърденията на ищеца.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал. 2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно Софийският градски съд е приел, че определението на районния съд, постановено на основание чл.140, ал.1 ГПК, не подлежи на обжалване. То не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК. По принцип на обжалване подлежат само тези определения, които не могат да се контролират чрез обжалване на самото решение. Такива са преграждащите определения по чл.274, ал.1,т.1 ГПК, защото те осуетяват постановяване на решението. Определението, с което съдът се произнася по предварителните въпроси и исканите доказателства подготвя разглеждането на делото, поради което не е прекратително по смисъла на чл.274, ал.1,т.1 ГПК. То не е посочено от закона като изрично обжалваемо, поради което не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1,т.2 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.03.2012 г. по гр.д.№2018/2012 г. на Софийския градски съд, ТО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: