О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
гр.София,25.04.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №704/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение №127 от 10.05.2012г. постановено по в.т.д. № 140/2012г. на Варненския апелативен съд, с което след отмяна на решение № 1609/28.12.2011г. на Варненския окръжен съд е уважен иска на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за сумата от 90 000щ.д., представляваща незаплатени от ответника 36 наемни вноски за периода от 30.06.2008г. до 30.06.2011г. по договор от 28.06.2001г. за предоставяне ползването на газопроводно отклонение от ОГРС “Добрич” до ОД “Добрич”, ведно със законната лихва, считано от 4.07.2011г. до окончателното заплащане на главницата и за сумата от 12 280 щ.д. лихва за забава и съдебни разноски.
Варненският апелативен съд е приел, че сключения на 28.06.2001г. договор за отстъпване на вещно право на ползване не произвел действието си, тъй като не е сключен в нотариална форма. Съдът е приел, че договорът покрива всички елементи на договор за наем по чл.228 ЗЗД – предоставена е вещ за временно ползване, срещу заплащане на определена цена – платими на месечни вноски / чл.4 и чл.5 на договора/. Договорът не е нищожен поради липса на форма, тъй като не се твърди настъпването на последиците от прехвърлянето на вещното право на ползване. Ответникът не може да се позовава на нищожност на договора, тъй като не е оспорвал действителността на изявлението при сключването и изпълнението му –чл.293, ал.3 ТЗ. Също така ВАС е приел, че нот.покана от 21.06.2007г. не е произвела действие за едностранно разваляне на договора от наемодателя, поради което искът по чл.232, ал.2 ЗЗД е уважен за неплатените месечни вноски до края на действие на договора – 28.06.2011г. така както са уговорени като наемна цена в чл.5 на договора. Счел е, че ответникът не е имал право да иска промяна на наемната цена на база определената от ДЕКВР методика защото ищецът не е потребител на природен газ и няма задължение да предоставя достъп на ответника, съгласно чл.197, ал.7 ЗЕ. Доколкото методиката на ДКЕВР третира определянето на цените за предоставен достъп от потребители на природен газ до други потребители чрез собствените си съоръжения разпоредбата на закона не е приложима в отношенията по страните по делото.
Ответникът [фирма] счита, че не следва да се допуска въззивното решение до касационен контрол. Приетата от ДЕКВР Методика на основание чл.197, ал.7 ЗЕ се отнася до случаите в които се определят цени за предоставен достъп от потребители на природен газ през собствените им съоръжения за целите на пренос на природен газ до други потребители, което се извежда от наименованието на въпросната методика – Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и преноса на природен газ. Не е направени искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, ТК за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу валидно решение на въззивен съд, поради което се явява процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Касаторът [фирма] аргументира искането си за допускане на касационното обжалване с критерия по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за приложното поле на нормата на чл.197, ал.7 ЗЕ при уреждане на отношенията между газоразпределително дружество и собственик на газопроводно съоръжение. Поддържа се, че качеството “потребител” на собственика на съответното газопроводно съоръжение не е от значение при определяне на приложното поле на тази правна норма, тъй като целта на законодателя е защита правата на потребителите, снабдяващи се с природен газ през съоръжения, които не са собственост на енергоразпределителното дружество. На второ място въвеждането на нормативен ред при определяне на цената на газопроводните съоръжение има за цел осигуряването на безпрепятственото и на достъпна цена ползване на съоръженията, като законът е предоставил на ДЕКВР правомощието да регулира тази цена чрез методиката за определяне на цените за ползване на чужди съоръжения. На трето място тълкуването на ВАС поставя в неравностойно положение различните собственици на газопроводни съоръжения.
Посоченият от касатора материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби / т.1 ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
До изменението на чл.197, ал.7 ЗЕ / ДВ бр. 41 от 2009г./ цената на предоставения достъп на присъединените към газопреносната мрежа потребители на газоразпределителното предприятие, получило лиценз за целите на преноса на природен газ до други потребители се определя по методика, одобрена от ДКЕВР. След изменението с ДВ бр. 41 от 2009г. ал.7 на чл. 197 от ЗЕ е с друго съдържание – собственикът на газопровод е длъжен да осигури неговото обслужване, поддръжка и ремонт. Настоящият състав намира, че не е налице както основния, така и допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед на разясненията дадени в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС по тълкуването на закона. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Разпоредбата на чл.197, ал.7 ЗЕ ясно формулира задължението на присъединените към газопреносната мрежа потребители да предоставят достъп на съответното газоразпределително предприятие за целите на преноса на природен газ и методиката за определяне на цената на осигурения достъп, т.е. законът урежда правоотношенията между присъединените към газопреносната мрежа потребители и съответното газоразпределително предприятие, в каквито отношения не се намират страните по договора от 28.06.2001г. Чрез поставяне на въпроса за тълкуване на законовата разпоредба на практика касаторът иска промяна на клаузи на договора от 28.06.2001г. В раздел ІІ страните са уредили отношенията си за цената и начина на плащане, съобразени от ВАС при произнасяне по спорното право.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, затова ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127 от 10.05.2012г. , постановено по в.т.дело № 140/2012г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: