О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
гр.София, 23.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 509/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на ЕТ “Д. – Ю. К.”, представляван от адв. К. Г. – С. срещу решение № 3 от 3.02.2010г. по гр.дело №11018/2009г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Д състав, с което е оставено в сила решението от 22.06.2009г. по гр.дело №401/2008г. на СРС, І състав, в частта, с която не е уважено възражението й за прихващане със сумата от 2878.50 лв., представляваща част от стойността на извършените от нея подобрения в наетия имот след прекратяване действието на договора за наем. Жалбоподателката счита решението за неправилно при наличието на отменителните основания по чл.281, т.3 ГПК – незаконосъобразност и необоснованост. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че решенияте от съда материалноправни въпроси за прихващането на две насрещни престации и наемодателят следва ли да заплати извършените от наемателя подобрения, трайно прикрепени в имота, ако в договора за наем изрично не е уговорено, че подобренията са за сметка на наемателя, е съществен, тъй като обуславя крайния извод на съда при допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК е въпроса “представляват ли извършените подобрения увеличение на имуществената маса на наемодателя за сметка на наемателя без да е изрично договорено предварително това и прието от страните по договора”. Представено е решение №402 от 20.06.2005г. по т.дело № 687/2004г. на ВКС, І т.о.
Ответникът по касация Национален музей “Земята и хората” – София не заявява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното.
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
СГС е уважил иска на ищеца Национален музей “ Земята и хората “ по чл.232, ал.2, пр. първо ЗЗД в претендирания с иковата молба размер от 2878.50 лв. – наем за периода от 1.03.-28.12.2007г. Не е уважено възражението на ответника за съдебно прихващане на направени от него по време на действие на наемния договор подобрения в наетия имот до размера на дължимия наем. Съдът се е позовал на чл.5 и чл.7, б”б”, б”н” и б”м” от договора – всички направени изменения и подобрения да бъдат предварително съгласувани с наемодателя, както и че остават за негова сметка.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос за правото на наемателя да иска от наемодателя цената на подобренията, трайно прикрепени към наетия имот е важен, но в случая не е обусловил изхода на делото по направеното от ответника възражение за прихващане, тъй като съдът се е позовал на уредените в договора за наем отношения във връзка с възможността наемателя да може да извършва подобрения в имота. Съдът е съобразил конкретна клауза в договора за наем чл.7 “б”м” за поето от страна на наемателя задължение да съгласува предварително с наемодателя всички изменения и подобрения в наетия имот. Договорът има силата на закон за страните съгласно чл. 20а, ал.1 ЗЗД. След като въпросът не е обусловил решаващия извод на съда да прихване цената на подобренията с вземането на ищеца, та не е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото касаторът се позовава на отделно решение на ВКС, което няма задължителен за съдилищата характер / т.2 на ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС /. В цитираното решение не е дадено разрешение на поставения от касатора правен въпрос. ВКС се е произнесъл по процесуален въпрос за допустимостта на въззивното решение, като постановено по непредявен иск, обезсилил го е и е върнал делото за ново разглеждане, като е приел, че искът за извършени подобрения в наетия имот е предявен от наемателя на договорно основание, а не на основание неоснователно обогатяване. На второ място съдът се е произнесъл по правен въпрос, който не е бил предмет на разрешаване по конкретното дело – как следва да бъде изчислена цената на подобрения – по средни пазарни цени или по направените от наемателя разходи.
Не е налице както основната, така и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от касатора въпрос “представляват ли извършените подобрения увеличение на имуществената маса на наемодателя за сметка на наемателя без да е изрично договорено предварително това и прието от страните по договора”. Съгласно т.4 на ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общото правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на законите. Поставеният от касатора въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда за отхвърляне на възражението за прихващане. Дали извършените подобрения в наетия имот увеличават неговата стойност е фактически въпрос и подлежи на конкретно установяване по делото. Както беше посочено, съдът е тълкувал отделните клаузи на наемния договор за правата на наемателя и е приел, че няма разместване на блага, след като наемателя е поил задължението да съгласува с наемодателя всички изменения и подобрения в имота. Също така по въпросът за правата на наемателя, когато е извършил подобрения в имота, има установена съдебна практика, съгласно, която наемателят – държател може да претендира само разноските по направените подобрения, а не увеличената стойност на имота, което изключва приложното поле на т.3 – решение № 571 от 14. Х.2008 г. по т.д. № 313/2008 г. на ВКС, ТК, I о., постановено на основание чл. 293 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.2 и т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3 от 3.02.2010 г., постановено по гр.д. №11018/2009г. на Софийски градски съд, гражданско отделение ІV Д отделение в обжалваната му част. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: