О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
София, 09.12.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 602 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч. Б. М. чрез адвокат Л. Г. срещу решение № 337/28.02.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 736/2010 г., касателно отхвърлителната част на исковете, предявени от касатора срещу [фирма].
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – противоречиво със съдебната практика разрешение от САС на приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на претендираните неимуществени вреди и липса на съдебна практика относно исканите пропуснатите ползи по КЗ.
Ответникът по жалбата – [фирма] не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени искове от Ч. Б. М. срещу [фирма] за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, виновно причинено от застрахован при ответника по риска „гражданска отговорност” водач на МПС. Ищецът претендира 200000 лв., неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от увреждания при процесното ПТП и 36000 лв., имуществени вреди – пропуснати ползи от неполученото допълнително трудово възнагражение. СГС е уважил първия иск за 21000 лв. и го е отхвърлил за разликата до предявения размер, а изцяло е отхвърлил втория иск за имуществени вреди. САС е увеличил обезщетението за неимуществени вреди на 60000 лв. и е потвърдил решението на СГС в останалата му част. САС е определил обезщетението за неимуществени вреди, обсъждайки събраните по делото доказателства относно получените увреждания от ищеца, проведеното лечение, времетраенето и интензитета на болките и страданията, остатъчните явления от уврежданията, включително последвалата инвалидизация и възрастта на ищеца. С оглед на тези обстоятелства, присъденото от СГС обезщетение за неимуществени вреди като занижено е увеличено от САС на общо 60000 лв. Относно иска за имуществени вреди – пропуснати ползи – нереализиран доход от допълнително възнаграждение за ищеца, работещ като търговски представител, САС е приел, че в трудовия договор на ищеца /чл.11 ал.1/ не е договорен определен процент като допълнителен бонус от реализиран оборот от сключени сделки с трети лица, поради което не може да се приеме, че ищецът е установил действителни имуществени вреди като пропуснати ползи – допълнителен и предварително определен доход, който би получил, ако беше здрав и работеше.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК излага доводи за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от САС в противоречие с ПП на ВС на РБългария №4/1968 г., тъй като САС не се е съобразил с получените увреждания, тяхната продължителност във времето, търпените болки и неудобства от ищеца. По отношение на имуществените вреди не се конкретизира въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, а се излагат доводи за противоречие на решението на САС с приложена съдебна практика на тричленни състави на ВКС, петчленен състав на ВКС и тричленен състав на ВКС по ГПК /отм./. В същото време се твърди и липса на съдебна практика относно определяне обезщетение за пропуснати ползи по КЗ.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съд следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които САС се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства /получените увреждания от ищеца, проведеното лечение, претърпените болки и страдания, останалите последици от увреждането/ и значението им за размера на вредите. Доколкото е необходима конкретна преценка, не може да има единна практика за размера на обезщетението за неимуществени вреди, валидна за всички случаи, респ. противоречие със съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по казуси, различни по фактология. Не може да има и установяване на единна практика от ВКС по различни казуси, изискващи конкретна преценка. В този смисъл настоящият състав на ВКС счита, че няма основание да се приеме наличие на чл.280 ал.1 т.1или т.2 ГПК по изложените от касатора доводи за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД.
Няма основания за наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 или т.3 ГПК и относно иска за имуществени вреди. В случая този иск е отхвърлен, поради липса на определен процент /като размер/ на претендирания допълнителен бонус към трудовото възнаграждение на ищеца в трудовия му договор /чл.11 ал.1/, при което не може да се предполага със сигурност какъв допълнителен бонус към трудовото си възнаграждение би получил ищецът ако беше здрав и беше работил, респ. какви вреди е претърпял, пропускайки да получи този бонус като не е работил. Следователно, разрешението на въпроса е с оглед недоказаната пропусната полза като размер и преценката на този въпрос е свързана с обсъждане на приетата фактическа обстановка от САС, която не може да бъде извършена в производство по чл.288 ГПК. Приложената съдебна практика по този въпрос, както самият касатор сочи в изложението си, не е по КЗ, т.е. неотносима е по настоящия казус и не обуслави приложение на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Липсата на съдебна практика по КЗ относно пропуснатите ползи не е основание за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а други съображения касаторът не излага /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като няма искане за това, нито са представени доказателства да са сторени такива пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 337/28.02.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 736/2010 г., касателно отхвърлителната част на исковете, предявени от Ч. Б. М. срещу [фирма].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.