О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
[населено място], 07.04.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №816/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба НА Надежда П. С. от[населено място] срещу решение №135 от 26.05.2010г. по в.гр.дело № 206/2010г. на Хасковския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на касаторката срещу Г. Е. И. за дължимост на сумата от 10 000 лв. по запис на заповед от 17.11.2008г., за която сума има издадена заповед за незабавно изпълнение №1541/21.08.2009г. по ч.гр.дело № 2044/2009г. на Хасковския районен съд. Искането е за отмяна на решението като неправилно. В касационната жалба се поддържа довод за недопустимо произнасяне от въззивния съд по каузалната сделка, въпреки че със записа на заповед се доказва вземане в размер на 10 000 лв. Твърди се, че съдът не е взел предвид резултата по гр.дело №126/2008г. на Хасковския окръжен съд – присъдено в полза на ответницата вземане от 60 000лв., както и чл.36 Закона за адвокатурата и Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Претендира за направените по делото разноски. В Изложението към касационната жалба касаторката се позовава на предпоставките да селектиране на касационните жалби по чл.280,1 ал.1, т.т.1-3 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата Г. Е. И. счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Направено е искане за присъждане на разноски
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Във въззивното си решение Хасковският окръжен съд, за да отхвърли установителния иск, е приел следното: Вземането на ищцата произтича от запис на заповед от 17.11.2008г. с издател ответницата, редовен от външна страна, послужил като обезпечение на договорено между страните адвокатско възнаграждение за защита по гр.дело №126/2008г. на Хасковския окръжен съд. Обсъдено е изявлението на ищцата по реда на чл.176 ГПК за тези факти, приложения към гр. дело договор за правна защита и съдействие с уговорено и заплатено възнаграждение от 500 лв., изпратена от ищцата до ответницата писмена покана за заплащане на сумата от 10 000 лв. като уговорено адвокатско възнаграждение по гр.дело №126/2008г. Съдът е приел от правна страна, че събраните по делото доказателства не установяват между страните да е сключен договор за правна защита и съдействие с уговорен хонорар от 10 000 лв., независимо от редовността на записа на заповед от външна страна.
В изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката поддържа, че решението на ХОС противоречи на ТР №1/28.12.2005г. по т.д №1/2004г. на ОСТК на ВКС, че за редовността на записа на заповед е достатъчно самия документ да е назован запис на заповед и не е необходимо да бъде посочено основанието, на което се дължи сумата. Въпросът за редовността на записа на заповед от външна страна не е обусловил решаващите изводи на съда за отхвърляне на установителния иск, поради което не е релевантен за спора въпрос, съгласно т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Твърдяното противоречие не е налице и поради факта, че с тълкувателно решение от 2005г. ВКС не е се е произнасял по обусловеността, респ.липсата на обусловеност на абстрактната сделка от каузална такава. Материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивната инстанция или за обсъждане на събраните по делото доказателства, каквито доводи са наведени в Изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по процесуалният въпрос за разпределение на доказателствената тежест при установителните искове, след направено оспорване съществуването на вземането по издадения изпълнителен лист – решение № 191/12.03.2009г. по гр.дело № 5115/2007г. на ВКС, ІІІ г.о., поради отсъствие на обективен идентитет между делата. По двете дела исковете са предявени на различно правно основание, което обуславя и разликата в правната защита на страните. По цитираното гр.дело на ХОС е уважен иск с правно основание по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сума по договор за поръчка с невъзможен предмет, тъй като ответницата не е могла да осъществи процесуално представителство на ищцата по дело пред РП – Х. и ХРС, поради това, че не отговаря на условията на чл.20 ГПК и чл. 67 НПК. ВКС е приел, че представената разписка за получената от ответницата сума е частен свидетелствуващ документ, чиято истинност не е оспорена, както и че нейна е доказателствената тежест да установи, че отразените в разписката обстоятелства са неверни. Като недоказано е прието твърдението на ответницата, че сумата по разписката е по договор за заем, а не по договор за поръчка. По конкретното делото съдът е приел за доказан договор за поръчка с уговорено между страните възнаграждение от 500 лв., като съществуващо каузално правоотношение, а не както е поддържала в съд.заседание ищцата в размер на 10 000 лв. Няма спор, че е трайно установена практика на съдилищата при оспорване на задължението, поето със записа на заповед, да се разгледат и отношенията, възникнали между страните от каузалната сделка. При съблюдаване на тази практика въззивният съд е постановил решението си и е отхвърлил иска, като е изхождал от каузалната сделка и събраните по делото доказателства.
Съгласно т.3 на ТР №1-19.02.2010 на ВКС невлезлите в сила съдебни решения не са източник на съдебна практика, с оглед на което не следва да бъде обсъждано представеното копие на решение №66 от 14.11.2008г. по гр.дело № 755/2008г. на С. районен съд, доколкото няма заверка, че решението е влязло в сила.
Поддържаната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е аргументирана, поради което не следва да бъде обсъждана.
Изложеното дава основание да се обобщи, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за достъп до касация, поради което въззивното решение в обжалваната му част не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, съобразно изхода от касационното обжалване, на ответницата ще следва да бъдат присъдени разноски – адв. възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв.
С оглед на изложеното, ВКС, ТК състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №135 от 26.05.2010г., постановено по в.гр.дело №206/2010г. на Хасковския окръжен съд, граждански състав.
ОСЪЖДА Надежда П. С. от[населено място] да заплати на Г. Е. И. от с.гр. разноски 500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: