1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
[населено място], 05.12.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1794/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК образувано по касационна жалба на [фирма] – София срещу решение / без дата и месец/ от 2012г., постановено по гр.дело № 11647/2010г. на Софийски градски съд, ГК, ІV – Б въззивен състав. С решението е потвърдено решение от 5.07.2010г., постановено по гр.д. № 15484/2010г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 78 състав, с което [фирма] е осъдено на основание чл. 229 КЗ да заплати на [фирма] – [населено място] сумата от 10 418.03 лв., представляваща сбор от суми по обективно съединени искове – иск за лихви в размер на 3 857.03 лв. за забава за времето от 31.10.2006г. до 21.02.2008г., разноски в размер на 2587 лв. и сумата от 3 974 лв. такса за ЧСИ. С въззивното решение на дружеството – ищец са присъдени допълнително 1386.08 лв. лихви за забава върху главницата.
В касационната жалба са развити съображения за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран материалноправен въпрос при допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], чрез адв. Т. Г. счита касационната жалба за недопустима и че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Развити са съображения по правилността на решението на СГС. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но същата е процесуално недопустима.
Според императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000лв. – за търговски дела, какъвто е настоящия случай. Касае се до обективно съединени искове за парични вземания, произтичащи от договор за застраховка. Съгласно чл.1, ал.1, т.6 ТЗ договорът за застраховка е абсолютна търговска сделка, което определя търговския характер на делото. Ищецът е поддържал искане за заплащане на сумата от 3 974 лв. представляваща такса по изп. дело, сумата от 2587 лв. разноски по изп. дело и 6 612.06 лв. законна лихва върху главницата от 32 000 лв. за периода от 15.08.2006г. до 21.02.2008г. Не е поддържал искане за заплащане на изплатеното на пострадалата обезщетение за вреди по иска по чл.49 ЗЗД и на част от лихвите за забава, тъй като те са били погасени от застрахователя. Съдът е разгледал отделните претенции и като е приложил закона – чл.223, ал.2 и ал.4 КЗ е уважил исковете, съобразно събраните по делото доказателства. При тези данни касационния контрол върху въззивното решение е процесуално недопустим.
Водим от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение / без дата и месец/ 2012г., постановено по гр.д. № 11647/2010г. на СГС, ГК, ІV-Б въззивен състав.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок, считано от датата на съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: