О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София, 22.06.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 138 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на EТ д-р П. Н. Л. с фирма „И.-д-р П. Л.” чрез адвокат Ж. Д. срещу решение № 479/16.12.2011 г. на Великотърновски окръжен съд /ВТОС/ по гр.д. № 1165/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Н. З. К. /Н./ оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Павликенски районен съд /ПРС/ е предявен иск по чл.422 вр. чл.415 ГПК от Н. срещу EТ д-р П. Н. Л. с фирма „И.-д-р П. Л.” с искане да се приеме за установено, че ищецът има вземане към ответника за сумата от 12179.60 лв. по влязъл в сила индивидуален административен акт със законна лихва от 27.08.2010 г. до плащането й и 993.23 лв. разноски по ч.гр.д. № 576/2010 г. на ПРС, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение. Искът е уважен от ПРС със законните последици, а първоинстанционното решение е потвърдено от ВТОС. ВТОС е приел, че между страните е съществувал договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, който е прекратен с влязло в сила решение на административен съд. След прекратяването на договора, EТ д-р П. Н. Л. с фирма „И.-д-р П. Л.” е издал две фактури, по които Р. му е изплатила сумата 12179.60 лв. Сумата не е върната доброволно от EТ д-р П. Н. Л. с фирма „И.-д-р П. Л.” след отправена писмена покана за плащане без основание, а поканата, връчена с препоръчено писмо, като административен акт е обжалвана от EТ д-р П. Н. Л. с фирма „И.-д-р П. Л.”, но жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено поради неотстранени в срок нередовности. ВТОС е приел, че жалбоподателят дължи плащане на посочената в иска сума на основание валиден и влязъл в сила административен акт, с оглед на което е потвърдил първоинстанционното уважително решение по иска по чл.422 вр. чл.415 ГПК.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи за неправилност на приетото от ВТОС, че се касае до влязъл в сила индивидуален административен акт, както и относно приетата основателност на иска при липса на нови доказателства пред ВТОС и отсъствие на касатора в проведеното пред ВТОС открито съдебно заседание. Оплаквания за неправилност касаят основания по чл.281 т.3 ГПК и не могат да бъдат обсъждани като основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК с оглед разграничението на двата вида основания – по чл.280 ГПК и по чл.281 ГПК, и поредността за произнасяне по тях. В случая ВТОС е констатирал наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт при прекратеното административно производство, поради неотстранена нередовност на жалбата. Не се установяват каквито и да било процесуални нарушения във връзка с призоваването на EТ д-р П. Н. Л. с фирма „И.-д-р П. Л.” пред ВТОС, както и приложението на разпоредбата на чл.142 ал.2 ГПК от ВТОС. Независимо от липсата на формулиран въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК, липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, а само посочването на законовите разпоредби на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК не обуславя приложението им. Касаторът не представя съдебна практика, в противоречие с която е постановено решението на ВТОС /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, нито излага съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТОС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани такива, тъй като тази страна не е представила доказателства да е сторила разноски за настоящата инстанция /платен адвокатски хонорар на адвокат А. М./.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 479/16.12.2011 г. на Великотърновски окръжен съд по гр.д. № 1165/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.