О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
[населено място], 15,04,2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 880/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на ЕТ А. Й. В. с фирма “В. – В. – Й. В. – А. В.” срещу решение №143 от 26.04.2010г., постановено по гр.дело № 197/2010г. на В. окръжен съд, с което е потвърдено решение №867/23.11.2009г. по гр.дело №2352/2009г. на В. районен съд. Касаторът иска отмяна на решението, като твърди, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства и поради тази причина е достигнал до необосновани изводи. В Изложението на основанията за селектиране на касационните жалби касаторът сочи като спорен по делото въпросът за значението на факта на осчетоводяване на фактурите, както и съотношението на понятието “доставка” по смисъла на гражданските закони и по данъчното законодателство, като поддържа, че по смисъла на ЗДДС едно лице може да е доставчик, но да не е извършило доставка по смисъла на ЗЗД и обратното. Поддържа се, че от значение за точното прилагане на закона е и тълкуваното от съдилищата на обстоятелството, че по дадена сделка е ползван данъчен кредит от получателя по сделката, представляващо разширително тълкуване, дори превратно тълкуване на този факт. Според касатора решението противоречи на практиката на ВКС и на САС.
В писмен отговор [фирма] – В. счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Няма направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Настоящият състав на ВКС, ТК първо отделение намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поставения въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда за крайния изход на делото, поради което не е изпълнено основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. За да приеме за основателен установителния иск по чл.422 ГПК – задължението на купувача да заплати цената на продадените му стоки, въззивният съд е приел за доказано от представените в заповедното производство три броя фактури продажбено правоотношение между страните. Счетено е, че данъчните фактури съдържат всички реквизити, вкл. и отбелязване на получаването на стоката от А. В.. Второто съображение на съда, е че в срока за отговор по чл.131, ал.1 ГПК касаторът не е подал отговор, не е оспорил истинността на фактурите, поради което не е оборил доказателствената им сила на частни свидетелствуващи документи, удостоверяващи изявление за приемане на стоката и има доказателствено значение на разписка за получаване на стоката от купувача. От мотивите на решението следва, че съдът не е обосновал изводите си за доказаност на вземането на ищеца от факта на осчетоводяването на фактурите, поради което поставеният в Изложението въпрос не се явява обуславящ изхода на делото, което е достатъчно да не се допусне обжалваното решение до въззивно обжалване. Не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото по въпроса за материалната доказателствена сила на фактурата и разпределението на доказателствената тежест при оспорването й има установена съдебна практика. Не следва да се допуска касационното обжалване и на основание т.2 на чл.280, ал.1 ГПК не само поради факта, че поставеният от касатора въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда за крайния изход на спора, но и поради факта, че посочването на съдебна практика няма отношение към поставения материалноправен въпрос или пък в тях се разглеждат конкретни хипотези на оспорване на фактурата, като свидетелствуващ документ, различни от тази по конкретното дело.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №143 от 26.04.2010г., постановено по в.гр.дело № 197/2010 г. на В. окръжен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: