О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 10.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 12. 12. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №4271/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от Г. А. Б. и Я. А. Б., чрез адвокат Ю. А., с вх.№ 2563 от 28.08.2013 г. на Благоевградския окръжен съд, срещу определение №2811 от 12.07.2013 г. по в.ч.гр.д.№448/2013 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е върната частната им касационна жалба, като процесуално недопустима.
С постановление от 24.04.2013 г. по изп.д.№20137950400347 на ЧСИ В. Т., рег.№795, с район на действие Благоевградския окръжен съд по искане на Гаранционния фонд, като длъжник в изпълнителното производство, на основание чл.78, ал.5 ГПК е намален размерът на дължимия на взискателите и настоящи частни жалбоподатели адвокатски хонорар от 3 400 лв. на 2 058.80 лв. По повод частна жалба на длъжника Гаранционен фонд с решение №2530/26.06.2013 г. на Благоевградския окръжен съд по реда на чл.435, ал.2 ГПК, постановлението на ЧСИ Т. за разноските е отменено, като дължимото възнаграждението за адвоката на взискателите Ю. А. е намалено от 3 400 лв. на 100 лв. Срещу това решение е подадена частна касационна жалба от взискателите чрез адвокат А., която с обжалваното определение на Благоевградския окръжен съд е върната като процесуално недопустима. Благоевградският окръжен съд по аргумент от чл.437, ал.4, изр.второ ГПК е приел, че решението на окръжния съд, постановено на основание чл.435, ал.2 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационен контрол по съображения, че правилата на въззивното производство са неприложими за производството по обжалване действията на съдебния изпълнител.
Частните жалбоподатели чрез адвокат А. подържат, че обжалваното определение е неправилно, тъй като развиващото се пред окръжния съд производство по повод жалба срещу действията на съдебния изпълнител е по правилата на въззивното производство. На второ място, подържат, че предмет на обжалване не са действия на съдебния изпълнител по глава 39 ГПК- чл.435-441 ГПК, а оспорване размера на присъденото адвокатско възнаграждение, поради което е приложима нормата на чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът не взема становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно Благоевградският окръжен съд е приел, че определението, постановено по жалба срещу акт на ЧСИ, с което на основание чл.78, ал.5 ГПК е намалено присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност, не подлежи на касационен контрол. С нормата на чл.435, ал.2 ГПК, находяща се в раздел „Обжалване действията на съдебния изпълнител”, са изброени изчерпателно подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител, сред които с изменението, направено с ДВ бр.100/2010 г., на последно място е посочено и постановлението за разноските, поради което неоснователни са доводите на частните жалбоподатели, че не се касае за действия на съдебния изпълнител. С посоченото законово изменение по законодателен път е разрешено колебанието в съдебната практика, включително и тази на ВКС, в смисъл, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. Неоснователни са оплакванията на частните жалбоподатели и по отношение на формата на акта, с който съдът е следвало да се произнесе. В чл.437, ал.4 ГПК по нормативен път е уреден този въпрос, като изрично е посочено, че съдът се произнася с решение.
Правилно Благоевградският окръжен съд е приел, че при обжалване действията на съдебния изпълнител не намират приложение правилата на въззивното производство. В същия смисъл е и ТР№3-2005-ОСГТК, което макар и постановено при действието на отменения ГПК, поради еднаквост на правната уредба и в сега действащия ГПК, не е загубило действие и на основание чл.130, ал.2 ГПК е задължително за органите на съдебната властта. По този въпрос е налице и задължителна съдебна практика, формирана по реда на чл.274, ал.3 ГПК, а именно: Определение №8 от 05.01.2012 г. по ч.гр.д.№707/2011 г. на 4 Г.О. и определение №631 от 15.07.2010 по ч.т.д.№548/2010 г. на І Т.О., потвърдено с определение №810 от 17.11.2010г по ч.т.д.№765/2010г на ІІ Т.О.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2811 от 12.07.2013 г. по в.ч.гр.д.№448/2013 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: