О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
[населено място], 21.06.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №967/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма] – София за отмяна на решение от 31.07.2012г., по гр.д.949882010г. С това решение дружеството касатор е осъдено да заплати на ЗД [фирма] сума в размер 13 011,94 лева за настъпили имуществени вреди на автобус Мерцедес 350 с рег. № 3708 СВ , ведно със законната лихва, считано от 26.11.2009, както и сумата 3209,65 лв., представяща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 26.02.2008 г.до 26.11.2009г. В частта, с която е частично отхвърлен искът решението от 19.04.2010 г. по гр.д. №53007/2009г. на Софийски районен съд не е обжалвано и е влязло в сила. Решението е обжалвано само в осъдителната му част Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност, постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост. Касаторът се позовава на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280,ал.1, т. 1 от ГПК за да обоснове допустимост на касационното обжалване по процесуалния въпрос „настъпващата в първоинстанционно производство на поетапна преклузия за посочване и представяне на доказателства и изключва възможността страната да поправи собствената си небрежност във възивната инстанция”.
Ответникът по касация ЗД [фирма] не заявява становище по допустимостта и основателността на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу валидно въззивно решение, поради което е процесуално допустима:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл.402 ТЗ във връзка с чл.45 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД . СРС е отхвърлил предявените искове. За да отхвърли главният иск по чл.402 ТЗ, съдът е приел, че ищецът не е доказал размерът на щетата. Приел е, че ответникът не е оказал съдействие на вещото лице за предоставяне на снимков материал за нуждата на експертизата, въпреки изричното определение на съда. Въззвиникът е посочил във виззивнатая си жалба, че в кориците на делото се намират достатъчно неоспорени от ответника писмени доказателства въз основа на който вещото лице е могло да изготви заключението си. Направено е искане за допускане на автотехническа експертиза, поискана с исковата молба. С определение от 12.05 2011г. СГС е допуснал изслушването на автотехническа експертиза с ново вещо лице, с мотив съобразяване на извършените от първоинстанционния съд процесуални действия. Вещото лице е изготвило експертизата си за размера на вредите причинени на МПС от ПТП само въз основа на приетите в първоиннстанционното производство писмени доказателства. Заключението е прието от СГС без да са направени възражения от страните по делото. Като е съобразил заключението на експертизата, СГС в уважил главния иск в установения от вещото лице размер.
По допустимостта на касационното обжалване:
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за преклузията на доказателства е важен за процеса въпрос както по принцип, така и за конкретното дело, но в случая не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Определение №9 по т.д. №473/2010г. на ВКС, ТК не се обсъжда, тъй като не формира съдебна практика, съгласно приетото в т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, че само влезлите в сила съдебни решения на гражданския съд формират съдебна практика/ спр. т.1 на ТР № 2 от 28.09.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2010 г., ОСГТК/. Не е налице противоречие с представените от касатора съдебни решения по гр.д. №378/2009г. на ВКС, ГК, гр.д.№1152/2009г. на ВКС, ГК и гр.д. №1297/2009г. на ВКС, ГК, всички имащи задължителна за съдилищата сила, като постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК. В решенията съставите на ВКС, ГК са застъпили принципното становище по тълкуването на разпоредбите на чл.133 и чл.266 ГПК за забрана за представянето на нови доказателства във въззивното производство, които страните са могли да посочат и да представят в срок в първоинстанционното производство. При това принципно становище, в отделните решения е направена конкретна преценка дали правото на касатора за представени на нови доказателства или да твърди нови факти е преклудирано и дали първоинстанционния съд е допуснал процесуално нарушение при допускане на доказателствата – като приемане на доказателства във въззивното производство, които са били в държане на въззивника; въззивният съд е отказал да приеме известно на въззивника завещание, който не е подал отговор на исковата молба по чл.131 ГПК; отказа на въззивния съд да допусне нова графологична експертиза въз основа на сравнителен материал, който е съществувал още при разглеждане на делото в първоинстанционния съд, но не е бил посочен и представен. По конкретното дело различна е преценката на съдилищата и назначените вещи лица дали е възможно изготвянето на заключение за оценка на повредите на автобуса само въз основа на писмени доказателства, които са представени в срок пред първоинстанциония съд, т.е. въззивният съд е действал при различни факти от тези по цитираните по – горе съдебни актове при преценка на разпоредбата на чл.266,ал.3 ГПК при допускане изслушването на автотехническата експертиза и приемане на заключението й.
В заключение, касаторът не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
Водим от горното съставът на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.07.2012г., постановено по гр.д. №9498/2010Г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV Б състав в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: