1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
[населено място], 15.11.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 146/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] и В. Г. Д. срещу решение №287/28.10.2011г. по в.гр.т.дело № 241/2011г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение №87/14.07.2011г. по т.д. № !68/2011г. на Плевенския окръжен съд. С последното е уважен иск по чл.422 ГПК на ищеца [фирма] срещу двамата касатори- ответници по иска за установяване на вземане в размер на за сумата от 30 000 лв. по запис на заповед от 23.05.2007г., издаден от касатора [фирма] и авалиран от В. Г. Д., във връзка с издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №807/2010г. на ПОС. С решението е признато на основание чл.194, ал.2 ГПК че оспорването на истинността на записа на заповед от 23.05.2007г. не е доказано. Касаторите искат отмяна на решението като неправилно. Позовават се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] не представя писмен отговор по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право.
За да потвърди решението на Плевенския окръжен съд, апелативният съд е приел, че записа на заповед е издаден като обезпечение на вземането на ищеца срещу дружеството ответник за неплатена цена по договор за доставка на гориво по два броя фактури, за неизпълнението на което са сключили споразумение от 23.05.2007г. В него страните са уговорели, че при неизпълнение на споразумението продавача – ищец ще предяви на купувача – първия ответник запис на заповед за сумата от 30 000 лв., с дата на издаване 23.05.2007г. ВтАС е приел, че представените писмени доказателства и назначената счетоводна експертиза установява трайни търговски отношения между страните по делото за доставка на горива и други течни продукти. Отчетено е като неоснователно възражението на ответника, че записа на заповед не е предявен на ответниците на посочената в него дата 14.04.2008г. Прието е във връзка с оспорването на истинността на записа на заповед за ирелевантно обстоятелството , че датата на предявяване не е изписана от издателя на ЗЗ В. Д., тъй като изискването за спазването на формата на ЗЗ законодателят в чл.535, т.6 ТЗ изисква менителничния документ да има поставена дата на издаването му. Счетено е, че документът е предявен на ответниците, доказателство за което е подписа на Д. като управител на дружеството и авалист по записа на заповед.
В Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят следните правни въпроси: неизписването на датата на предявяване от издателя на записа на заповед с оглед на императивната разпоредба на чл.538, ал.2 ТЗ прави ли нередовно предявяването му и от там неизискуемо вземането. Въпросите са от значение за изхода на спора, но не са налице допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Не налице противоречие между разрешения от въззивния съд правен въпрос и ТР №1/2005г. на ОСТК на ВКС. В т.3 на ТР е посочено, че при запис на заповед с клауза “без протест” какъвто е този по настоящото дело, отказа на издателя на ЗЗ да удостовери, че документа му е предявен, да постави дата и да се подпише, може да се удостовери и с нотариална покана, какъвто не е случая. Издателят на ЗЗ в случая не е отказал да удостовери предявяване на документа за плащане на посочената в документа дата и да положи подпис.
Не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Определение от 28.04.2011г. в.гр.дело № 151/2011г. на ОС Сливен, в което е прието, че подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение не доказва подлежащо за изпълнение вземане, поради нередовно връчване на нот.покана за предявяване на ЗЗ, няма данни да е влязло в сила, поради което не следва да бъде обсъждано. Обжалваното решение не е в противоречие с решение от 24.06.2011г. по в.гр.дело № 243/2011г. на ОС – Ямбол , доколкото в последното съдът се е произнесъл по различен правен въпрос – за действителността на издаден запис на заповед, в текста на който не се съдържа словосъчетанието “ запис на заповед”.
Позоваването само на закона – чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е достатъчно основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Следва да се отбележи, че поставянето на датата на предявяване на ЗЗ при предявяване на ценната книга, не е елемент от съдържанието на менителничния документ по чл.535 ТЗ и не се отразява на неговата действителност. Предявяването на ценната книга за плащане е от значение за изискуемостта на вземането, тогава когато плащането е уговорено след предявяване.
В заключение не са налице предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №287 от 28.10.2011г., постановено по в.гр.т.дело №241/2011г. Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: