О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
София, 09.12.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1105 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез юрисконсулт Б. М. срещу решение от 18.05.2011 г. на Софийски градски съд /СГС/ по в.гр.д. № 11326/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – произнасяне от СГС по въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът по жалбата – [фирма] не взима становище по касационната жалба. В касационното производство погрешно е приложено становище на касатора по въззивната жалба на [фирма], но липсва становище на [фирма] по касационната жалба на [фирма].
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски районен съд /СРС/ е предявен иск от [фирма] срещу [фирма] по чл.233 ал.1 изр..1-во ЗЗД. Ищецът твърди, че с ответника са имали договор за наем на недзвижим имот, който е прекратен, но ответникът не предал на ищеца ключовете от апартамента, предмет на договора, поради което ищецът моли ответника да бъде осъден да предаде държането му. СРС е отхвърлил иска, а СГС е отменил решението му и е постановил друго, уважаващо иска. СГС е приел за безспорно установено между страните, с оглед приложената кореспонденция между тях, че договорът за наем за процесния имот е прекратен, но липсват доказателства, установяващи предаване на наетия имот от наемателя на наемодателя, като самият наемател признава в писмо, че не е предал ключовете от апартамента. С оглед на така приетата фактическа обстановка и на основание чл.233 ал.1 изреч.1-во ЗЗД, СГС е уважил предявения иск.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът твърди, че правният въпрос е този за „предаване владението” на имота, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на СГС /очевдно визира държането на имота/, но не излага правни съображения във връзка с тези изводи.. Предаването на държането на процесния имот по иска по чл.233 ал.1 изреч.1-во ЗЗД в случая е обусловено от безспорно установената и приета от СГС фактическа обстановка. Немотивираното несъгласие на касатора с крайния изход на спора при неоспорено признание от самия него като страна по прекратен договор за наем, че не е предал ключовете от апартамента – предмет на договора, не формулира въпрос по смисъла чл.280 ал.1 ГПК, представляващ основание за достъп до касация. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Буквалното възпроизвеждане на текста на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не мотивира наличие на някоя от хипотезите на тази разпоредба както изисква т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като няма искане за това, нито са представени доказателства да са сторени разноски от ответната страна пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.05.2011 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 11326/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.