О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
С.,15,04,2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА Р. Б., Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 849 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Ж. Г. срещу решение № 748/27.05.2010 г. на П. окръжен съд /ПОС/ по в.гр.д. № 858/2010 г., с което е отменено уважително решение на П. районен съд /П./ по искове на касатора и е постановено друго решение, отхвърлящо исковете изцяло със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – противоречия с практика на ВКС по подобни казуси както и че разрешаването на спора е от значение за развитие на правото.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва същата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред П. са предявени обективно съединени искове по чл.327 ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД. Ищецът претендира 8000 лв. главница – остатък от дължима сума за доставена стока – стъклопакети и 4271.60 лв. мораторна лихва. Исковете са уважени от П., чието решение е отменено от ПОС и е постановено друго решение, отхвърлящо изцяло предявените искове. ПОС е приел, че не са налице доказателства, установяващи доставянето, респ. получаването на стъклопакетите, предмет на представената по делото данъчна фактура № [ЕГН]/29.12.2007 г. /изготвена от ищеца и подписана само от негов представител/. Приел е още, че независимо от отразяване на ДДС и при двете страни, не са били съставени двустранно подписани документи за получаване на стоката по фактурираното количество. Този извод е направен при обсъждане на събраните по делото писмени доказателства, както и гласни такива – заключение на ССЕ и показания на разпитани свидетели.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК приложното поле на чл.321 ТЗ при липса на нарочен документ за предаване на стока и следва ли в този случай да бъде игнорирано осчетоводяването на фактурите при двете страни? Въпросът действително има връзка с крайния изход на спора, но разрешението му не е обусловило крайният изход. Обсъждайки всички събрани по делото доказателства – и наличната фактура, и осчетоводяването й – отразяване на ДДС и при двете страни, както и гласните доказателства, ПОС е обосновал извода си за неоснователност на предявените искове, приел е както се посочи по-горе, че не е установено получаването на фактурираното количество стъклопакети. Ето защо разрешаването на така формулираният въпрос сам по себе си и единствено не е обусловил изхода на спора. Не е налице и допълнителен критерий по смисъла на чл.280 ол.1 т.1-3 ГПК. Приложената от касатора съдебна практика е по казуси, неидентични с настоящия и не обуславя приложение на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Съображения за наличие на хипотеза по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени, а само общото посочване, че разрешаването на въпроса е от значение за развитие на правото, не обуславя приложение на тази разпоредба /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата, направените разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лв. – адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 748/ 27.05.2010 г. на П. окръжен съд по в.гр.д. № 858/2010 г.
ОСЪЖДА [фирма],[населено място], [улица] да заплати на [фирма],[населено място], ул. „Костаки Пеев” № 5Б ет.2 ап.6 направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 400 /четиристотин/ лв. адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.