О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София, 19.03.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 946 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. чрез юрисконсулт М. Я. срещу решение № 97/05.05.2011 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 553/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване навежда доводи по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] – Б. не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Добрички окръжен съд /Д./ е предявен иск от М. срещу [фирма] – Б. за сумата от 284 680 лв. – обезщетение за вреди, причинени на военно-пристанищно съоръжение в [населено място] на 03.07.2005 г. от сблъсък с кораба „М. ДОН”. Искът е отхвърлен от Д. /решение № 47/04.07.2007 г./, чието решение е оставено в сила от ВАС с решение № 26/07.02.2008 г. Решението на ВАС е отменено от ВКС с решение № 592/05.12.2008 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВАС, като са дадени указания съдът да обсъди доказателствата, установяващи причините за настъпване на аварията, във връзка с която се претендира обезщетението. При новото разглеждане на делото с определение № 186/21.04.2010 г., ВАС е прекратил производството по делото като е приел, че в предоставения срок ищецът не е издирил и посочил правоприемниците на ответника по иска [фирма] – Б., за който има данни, че е заличен във фирмения регистър. Определението на ВАС е отменено от ВКС с определение № 686/11.10.2010 г. и делото е върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия. Отново в предоставения шестмесечен срок ищецът не е издирил и посочил правоприемниците на ответника по иска [фирма] – Б. при данни, че [фирма] – Б. е заличен във фирмения регистър С решение № 97/05.05.2011 г. по в.т.д № 553/2010 г. – предмет на настоящата касационна жалба, ВАС е обезсилил решение № 47/04.07.2007 г. на Д. и е прекратил производството по делото. Изводът на ВАС е направен с оглед данните по делото за заличаване на ответника по иска и липсата на посочени негови правоприемници. Независимо от това и с оглед указанията от отменителното решение на ВКС № 592/05.12.2008 г., от заключението на изслушана от въззивния съд тричленна съдебно- техническа експертиза е установено, че ответникът, в качеството му на корабособственик на м/к „М. ДОН”, ползван от трето лице по силата на договор за беърбоут чартър, няма отношение към причинените на МО вреди, доколкото не е налице хипотезата на чл.199д ал.2 изр.2-ро К. вр. чл.50 ЗЗД. Прието е, че причината за сблъсъка е в поредица от човешки грешки, липсват скрити дефекти, които да ангажират отговорността на коробособственика.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, както изискват и разясненията на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Декларативното посочване на законовата разпоредба не обуславя формулиране на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК. Твърдението за неправилно тълкуване на нормите на чл.9 ал.2 К. и чл.338 т.6 К., без да са изложени каквито и да е съображения, също не обуславя въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Друг е въпросът, че в случая ВАС се е произнесъл, съобразявайки указанията на ВКС в отменителното му решение № 592/05.12.2008 г., за което са изложени и съображения във връзка с установената и приета причина за аварията. Тези съображения са изложени наред и независимо от съображенията, свързани със заличаване на ответното дружество от търговския регистър, без посочени правоприемници. Освен липсата на формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Само твърдението, че въпросът /неконкретизиран/, по който се е произнесъл ВАС, е от значение за точното прилагане на закона, не обуславя наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС в обжалваната му част.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като няма искане за това, нито са представени доказателства да са сторени разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 97/ 05.05.2011 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 553/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.