О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 920
София, 21.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 19.12 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №4547/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ГПК във вр. с чл.637 ал.1 ТЗ по повод подадена частна жалба от [фирма],[ЕИК], чрез юрисконсулт В. Х., с вх.№6675/24.10.2013г. на Пловдивския апелативен съд, срещу протоколно определение от 23.10.2013 г. по в.т.д.№657/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, 3- ти гр.състав, с което на основание чл.637, ал.1 ТЗ е спряно производството по предявените от частния жалбоподател срещу [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземанията на [фирма], за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за солидарното осъждане на ответниците за сумата по главницата, представляваща неизплатени лизингови вноски, произтичащи от сключен между жалбоподателя и първия ответник „В. Д.” договор за финансов лизинг на самолет, както и за акцесорните вземания за лихва и неустойка за забава. Солидарната отговорност на втория ответник е обоснована със сключения между него и лизингодателя [фирма] договор за поръчителство. Като основание за спиране на производството е послужило откриването на производството по несъстоятелност за първия ответник [фирма] с решение №402 от 26.08.2013 г. по т.д.№341/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, ТО, ХVІІ състав.
Частният жалбоподател [фирма] твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие на чл.637, ал.1 и 5 ТЗ.
Ответниците оспорват частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е частично основателна.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на хипотезата на чл.637, ал.5 ТЗ., която изключва спиране на производството срещу длъжник за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. Съгласно трайноустановената съдебна практика, която се споделя и от настоящия състав, под „обезпечение с имущество на трети лица” по смисъла на чл.637, ал.5 ТЗ следва да се разбират само реалните обезпечения, които трети лица са учредили за обезпечаване изпълнението на парично задължение на дружеството, за което е открито производството по несъстоятелност, но не и личното обезпечение, поръчителството, р.п. авал при манителнични ефекти. В този смисъл вж. Определение №682/17.07.2012 г. по ч.т.д.№321/2012 г. на ІІ Т.О. и Определение №33 от 18.01.2013 г. по ч.т.д.№852/2012 г. на ІІ Т.О., които постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК формират задължителна съдебна практика съгласно т.2 на ТР2-2010-ОСГТК.
Основателен, обаче, е доводът, че по отношение на вторият ответник, в качеството му на обикновен другар/ солидарно отговорен по предявените вземания на основание сключения договор за поръчителство/, липсва основанието по чл.637, ал.1 ТЗ за спиране на производството по делото. Поради това, че при искове, предявени срещу солидарни длъжници, каквито в случая са лизингополучателят и поръчителят, е налице възможност исковете да бъдат решени по различен начин между двамата другари, изискването за спиране на производството на основание чл.637, ал.1 ТЗ за ответника-длъжник в производството по несъстоятелност, не може да бъде приложено и за другия ответник в исковото производство, спрямо който правилата на несъстоятелността не се отнасят. В този смисъл освен посоченото по-горе Определение №33 от 18.01.2013 г. по ч.т.д.№852/2012 г. на ІІ Т.О., вж. и Определение №347 от 11.05.2011 г. по ч.т.д.№106/2011 г.
Обжалваното определение на Пловдивския апелативен съд в частта, с която я спряно производството по делото на основание чл.637, ал.1 ТЗ и по отношение на поръчителя [фирма] е неправилно, постановено в противоречие със закона и посочената по-горе съдебна практика.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 23.10.2013 г. по в.т.д.№657/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, 3- ти гр.състав, в частта, с която на основание чл.637, ал.1 ТЗ е спряно производството по предявените срещу [фирма] искове с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК .
ВРЪЩА делото на Пловдивския апелативен съд за продължаване на производството по отношение на ответника [фирма].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: