О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София, 25.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 699 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] чрез адвокат Й. Д. срещу решение № 144/04.06.2012 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ по в.т.д. № 82/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Русенски окръжен съд /Р./ е предявен иск от [фирма] срещу [община] по чл.92 ЗЗД за сумата 27929.82 лв. – неустойка по сключен договор за извършване на определена услуга със законна лихва по конкретно посочени фактури. Искът е уважен от Р. за 23272.58 лв. със законна лихва и разноски и е отхвърлен за разликата до предявения размер 27929.82 лв. при конкретно посочени фактури. По жалба само на ответната страна срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част, същото е потвърдено от ВТАС. ВТАС е приел, че първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част е законосъобразно, обосновано и правилно. Независимо от това въззивният съд е изложил и собствени подробни мотиви във връзка с основателността на предявения иск и събраните по делото доказателства – договор, фактури, протоколи, заключение на ССЕ, както и възраженията на ответната страна. ВТАС е приел, че страните са сключили договор от 03.05.2007 г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет „сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци в строителните граници на населените места в [община] за три години”. ВТАС е приел още, че ищецът [фирма] е изпълнявал задълженията си по договора като е извършвал сметосъбиране и сметоизвозване на територията на седемте кметства в [община] за процесния период, снабдил е ответната страна с кофи тип „Бобър”, издавал е фактури за извършените услуги и протоколи за приемане качеството на извършените работи, които са подписвани от ответната страна без възражение, без посочване на дати за получаване, различни от датите на издаването им при посочена максимална положителна оценка за извършената работа. Издадените и приети фактури са осчетоводени от [община], за което същата е ползвала данъчен кредит. Плащанията от страна на общината към [фирма] за извършените и приети услуги по представените фактури са правени със закъснение, поради което и на основание чл.18 от договора предявеният иск за дължима неустойка, според ВТАС, е основателен в размер на 23272.58 лв. За останалата част до предявения размер искът е погасен по давност /чл.111 б.”б” ЗЗД/. ВТАС е приел още, че уговорената неустойка в договора от 03.05.2007 г. не е нищожна, конкретно не е прекомерна – възражение на ответната страна, тъй като е с фиксиран краен предел, дължимата законна лихва в случая за забава на плащането би била приблизително в същите граници и възражението за нищожност, поради накърняване на добрите нрави на клаузата за неустойка е неоснователно. Изложени са съображения от ВТАС за съответствие на този извод с ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси в изложението си по чл.284 ал.1 т.3 ГПК:
1. Може ли въззивният съд да приеме за доказани факти и обстоятелства, за които не е изпълнена разпоредбата на чл.146 ал.2 ГПК – дадено указание от първоинстанционния съд и последващо пълно неизпълнение от ищеца?
2. Може ли при неустановени и недоказани факти, за които съдът е дал указания за ангажиране на доказателства, без да са изпълнени, съдът да се произнесе с решение?
3. Допустимо ли е тълкуване на клауза от договор, което да доведе до смисъл, коренно противоположен на ясно и недвусмислено изразена воля на страните?
И трите въпроса касаят обсъждането на събраните по делото доказателства от ВТАС. Въпросите не са обусловили в този си вид крайния изход на спора, а изразяват несъгласие с приетата за установена, от ВТАС, фактическа обстановка по делото и направените въз основа на нея правни изводи. По същество несъгласието е с крайния изход на спора и уважаване, макар и не в цялост на предявения иск. Ответникът – касатор не е оспорил в процеса представените доказателства, носещи подпис и на негов представител, не ги оспорва и с касационната жалба, но въпреки това изразява несъгласието си с крайния изход на спора, който изход е постановен от ВТАС при обсъждане на същите доказателства. Така формулираните въпроси не навеждат дори на доводи за неправилност или необоснованост на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, а изразяват само несъгласие с крайния изход на спора. В случая ВТАС е изложил много подробни съображения във връзка със събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните по предявения иск, поради което няма основание да се приеме, че така както са формулирани поставените от касатора въпроси обуславят изхода на спора. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Касаторът не излага съображения за наличие на някоя от хипотезите на тази разпоредба, както изисква т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, а само цитирането на законовата разпоредба не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответните страни, макар да са поискани такива, тъй като не са представени доказателства тази страна да е направила разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 144/04.06.2012 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. № 82/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.