1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
[населено място], 04.10.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1096/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №1040 от 21.06.2012г., постановено по т.дело № 4119/2011г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, пети състав, с което е потвърдено решение № 651/30.06.2011г. по т.д. № 1593/2010г. на СГС, т.о. Жалбоподателят Д. фонд “З.” – София поддържа касационните основания по чл.281, т.3 ГПК – неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и необоснованост. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Искането е за обезсилване на решението, алтернативно за отмяната му като неправилно.
Ответникът по касация [фирма] не заявява становище по допустимостта на касационното обжалване, респ. основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
САС се произнесъл по обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД във връзка с чл.87, ал.1 ЗЗД, евентуален по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 29 337.60 лв., представляваща авансово платена част от възнаграждение по договор от 28.04.2009г. за организиране на пресконференции в София и Б. за нуждите на комуникационната компания на ДФ “З.” по провеждане на Оперативна програма за развитие на селските райони /ОПРСР/., съединен с иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 3686.89лв. САС е потвърдил решението на СГС, с което предявените искове са отхвърлени като неоснователни. За да постанови обжалвания резултат, след много подробен анализ на доказателствата по делото, въззивната инстанция е приела за доказана възникналата между страните договорна връзка от 28.04.2009г. Съдът е приел започнато изпълнение на договора от ответника, а доколкото не е изпълнен, това се дължи на неоказано кредиторово съдействие. Ищецът не е изпълнил поетото във Времевия план задължение да даде становище по представените му презентации, като условие за изпълнение на последващите задължения от ответника и тази забава на кредитора за оказване на съдействие на длъжника за изпълнение на договора е ценена от съда като освобождаване на длъжника от отговорност за забавата, от което следва, че за ищеца не е възникнало основание за разваляне на договора и за обратно получаване на платената авансово сума, респ. по евентуалния иск заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на платеното от ищеца по договора, без да е получил нищо. Съдът е обсъдил възраженията на ищеца във въззивната жалба относно действителността на двете приложения към договор, като е приел, че между страните е сключен валиден договор, приложенията не са нищожни и обвързват двете страни, самият ищец се е позовал в исковата молба на договора и приложение №1 – Техническо задание, не е оспорил доказателствата на ответника и не е направил такива твърдение пред първата инстанция в предвидените в ГПК срокове.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Материалноправният въпрос може ли между две страни да съществува договор, без да има изразено съгласие и по – конкретно позоваването на нищожност на Приложение №1 и Приложение №2 към договора, доколкото въззивният съд се е произнесъл по това възражение на ищеца, следва да се приеме, че е от значение за спора, но не осъществява основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Преценката за действителност на договора от 28.04.2009г. и обвързване на страните от клаузите на Приложение №1 и Приложение №2 въззивният съд е извел както от твърденията на ищеца в исковата молба / позоваване на договора за връщане на авансово платената сума/ , така, от действията на страните по изпълнението му. Въпросът е довод за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и касационно основание по чл.281, т.3, пр.1 ГПК, което обаче е различно от основанието за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК. Независимо, че въпросът не осъществява основната предпоставка за достъп до касация – въпросът да е обусловил решаващия извод на съда за изхода на делото, не е налице е допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – въпросът да е разрешен в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. Решение №1252 по гр.д. № 1590/2008г. на САС, влязло в сила, съдържа произнасяне за валидността на договор за застраховка, който не носи подписа на една страните, когато писмената форма е задължителна за действителността на договора / чл.381, ал.1 и ал.2, т.2 ТЗ отм/, а в случая договорът, определен от съда като специфичен договор за изработка, също е подписан от двете страни, но не са подписани само приложенията към него. Не е налице противоречие и с решение №1789 по гр.д. № 2006/2000г. на Vг.о. на ВКС, което е постановено при факти, различни от тези по конкретното дело. Представеното арбитражно решение по арб.дело №80/93г. не формира съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, съгласно приетото в т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Този извод се извежда от разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, според която подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая по втория и третия от въпросите в Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не сочи допълнителен критерий в някоя от хипотезите на т.1,т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, достатъчно да не се допусне въззивното решение до касационно обжалване.
Изложеното касае и т. 2, т.3 и т.4 от раздел “процесуално правни въпроси”. Под формата на въпроси касаторът изразява несъгласие с фактическите и правни изводи на съда, доводи за неправилност на решението, които не могат да бъда обсъждане във фазата на селектиране на касационната жалба. Не е посочен допълнителен критерий- матиралноправния и/или процесуалноправния въпрос да е решен в противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС, решаван от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касаторът формулира въпрос могат ли да се допуснат свидетелски показания за установяване на липсващи клаузи в писмен договор и за съществуването на съгласие на страните по клаузите на Приложение №1 и 2 от процесния договор, при допълнителния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът не е обуславящ изхода на спора, тъй като съдът не се е произнесъл по такъв въпрос, поради което не попада в общото основание на чл.280, ал.1 ГПК. Свидетелите са разпитване за обстоятелства по изпълнението на договора и въз основа на тях, както и на писмените доказателства, съдът е извършил преценка ответникът започнал ли е изпълнение на договора, в какво се изразява то и имал ли е основание ищецът да развали договора поради неизпълнение. С оглед на установените от свидетелите обстоятелства неоснователно е позоваването на т.1 на чл.280 ГПК на решение №198 по т.д. № 814/2010г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. С това решение ВКС се е дал отговор по процесуалния въпрос допустими ли са свидетелски за установяване прекратяването на писмен договор за наем, причините и инициативата за прекратяване на наемното правоотношение, а именно, че причините и инициативата за прекратяване на наемния договор са обстоятелства, които не попадат в ограничението на чл. 133, ал.1 ГПК отм. и могат да бъдат установени със свидетелски показания. Определението по чл.288 ГПК не формира съдебна практика, съгласно приетото в ТР №2/2010г., тъй като въпросите, които стоят за разглеждане в тази задължителна предварителна фаза на касационното производство, са извън предмета на делото между страните.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1040/21.06.2012г., постановено по в.т. дело № 4119/2011 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, пети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: