1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
гр.София, 10.05.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 437/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 и сл. от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Н. и чрез адв. П. Б. за касиране на решение № 1492 от 5.08.2011г., постановено по т.д. № 1827/2011г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, пети състав. Жалбоподателят твърди, че са възникнали две правоотношения – правоотношение по несъщински спедиционен договор между него и товародателите и правоотношение по договор за извършване на международен автомобилен превоз от Италия с превозвач ЕТ К.. Като излага съображения за разликата между същински и несъщински спедиционен договор, жалбоподателят поддържа че е страна по несъщински спедиционен договор и в това си качество може да прави рекламации за недоставения товар от превозвача на получатели. Съдът не е съобразил действието на чл.7, ал.1 ГПК относно изясняване на фактическата обстановка. Твърди, че съдът не е обвързан с определената от ищеца правна квалификация и следва да се съобрази въз основа на събраните по делото доказателства и заявените доказателствени искания. Касаторът формулира два въпроса при допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК : за правната същност на спедиционния договор в неговите разновидности – същински и несъщински и как следва да се тълкува чл.7, ал.1 ГПК в контекста на заявените с исковата молба обстоятелства, от които ищецът черпи правата си, а именно неизпълнение на договор, независимо от посочената правна квалификация – фактът на съществуване на облигационно правоотношение, признато от ответника.
Ответникът ЕТ Н. К. в фирма “ Н. К.” в писмен отговор от 14.02.2013г. заявява становище за отсъствие на предпоставки на закона за разглеждане на касационната жалба по същество. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Третото лице помагач [фирма] в писмен отговор излага съображения да не се допуска обжалваното решение до касационно обжалване. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе,взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса, срещу валидно решение на въззивен съд.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Софийски градски съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове от касатора – ищец срещу отв. ЕТ Н. К. за заплащане на сумата от 245 042 лв., представляваща цената на изгубен товар от ЕТ в качеството му на превозвач на основание чл. 361, ал.1 във вр. с чл.17 от Конвенцията ЧМР и за сумата от 30 085.77 лв. претендирана на основание чл.27 от Конвенцията CMR. В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на спедитор, който от свое име и за сметка на доверителите си / чуждестранни юридически лица/ е сключил превозен договор с ответника за международен превоз на стоки по маршрут Италия – България. По време на осъществяване на превоза, при извършена митническа проверка в Република Х., е констатирана недекларирана стока от шофьора на товара, работник на ответника – превозвач, отнета като предмет на нарушението. СГС е отхвърлил исковете като неоснователни. Решението е потвърдено от САС.
Съгласно чл.361, ал.1 ТЗ със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар. С. може сам да извърши превоза и в този случай той има правата и задълженията по превозния договор/ чл.362 ТЗ/. С договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място багаж, товар или лице/ чл. 367 ТЗ/. Съгласно чл. 373 ТЗ превозвачът отговаря за изгубването, погиването или повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на непреодолима сила. В случая намира приложение и Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари CMR.
По основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Материалноправният въпрос за правната същност на спедиционния договор в неговите разновидности – същински и несъщински е поставен общо теоретично извън установените от съда факти и направените въз основа на тях правни изводи. В този смисъл въпросът не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК съгласно даденото в т.1 на ТР №1/2010г. тълкуване на правната норма за правния въпрос от значение за изхода на делото. От значение за спора е дали ищецът, като е действал като спедитор е сключил договор за превоз с превозвача от свое име, но за сметка на дружествата – трети лица на спора, в който случай става страна в превозното правоотношение. За да постанови обжалвания резултат / отхвърляне на исковете/ въззивният съд е приел, че не е представен спедиционен договор между ищеца и изпращачите на стоката – юридически лица, както и доказателства за сключен превозен договор между ищеца и ЕТ в изпълнение на спедиционните договори с третите неучаствуващи в спора лица. Доколкото представените международни товарителници установяван превозно правоотношение, то е между чуждестранните дружества – товародатели и ответника т.е. не е доказано твърдението на ищеца в исковата молба, че е действал от свое име и за сметка на доверителя при сключване на договор за превоз, определян в правната теория като същински спедиционен договор. С въззивната жалба ищецът – касатор е въвел нови факти, а именно, че е страна по “несъщински “ спедиционен договор, а именно, че в спедиционния договор е включена упълномощителна клауза от товародателите – чуждестранни лица. Не е налице и допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. С решение № 163 от 8.02.2001 г. на ВКС по гр. д. №1445/2000 г., V г. о., ВС се е произнесъл за по същността на двата вида спедиционни договори. Позоваването на закона само, без да са изложени конкретни аргументи в хипотезите на т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по този селективен критерий.
Процесуалноправният въпрос по приложението на чл.7, ал.1 ГПК не само не е обуславящ изхода на спора по делото, но не е налице допълнителния критерий по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК. Касаторът не конкретизира в какво се изразява процесуалното бездействие на съда, респ. какви действия не е извършил, вменени му от закона като задължителни за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Доколкото в ТР №2/2011г. ОСГТК на ВКС е прието, че правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му, поставяният въпрос за задължението на съда да определи квалификацията на иска не попада в основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Правната квалификация на иска се явява определена съобразно с твърденията на ищеца за основанието, на което претендира заплащането на исковите суми. Освен това по задълженията на съда по чл.7, ал.1 ГПК има установена съдебна практика.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1492/5.08.2011г. по гр.д. №1827/2011г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, пети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: